Йовка Христова Братоева, родена прз 1888 година разказва:

„От баща си сме чували , от моя баща. Тетъо и майка били сгодени. Тогава турците, която мома искат, земат я ия потурчват. Станало бъркотия. Почнали хората да бягат. Тръгнали тетъови, майкини към Преслав. Бащата на тетя, дядо Вълчо Боджука, натоварил колата, турил и чуваля. Стигнали до Преславския боаз и какво да правят вече, там ги венчават. Турили на майка лозница на главата, до колата, до колелото ги венчали. Ама кой ги е венчал, имало ли е с тях поп да бяга към Преслав, не знам. После в Преслав измесили брашното за сватбата. Пък колко са седели в Преслав, какво е станало сетна, не ми е останало в ума.“

За голямото очаквано събитие и стигналата в Преслав вест загатва разказът на Пенка Радева Глухова ( родена през 1886 година):

„Баба Дора все разправяше. Момиче била, като бягала с майкини си, с махалата в Преслав. Оставили всичко, взели само каквото най-много трябва. Там научили, че руснаците са дошли във Върбица.“

Данни за атмосферата в Преслав при очакването на настъпващите и наближаващите към него руски войски откриваме в разказа на Минка Петрова Минчева, родена през 1898 година:

„Аз бях на 6-7 години, когато ми дадоха бъклицата да нося вода за по пътя към Преслав“ – разправяше едно време майка, баба ви Деспа. „За три дни отидохме в Преслав. Там казаха да се връщаме, защото руснаците влезли във Върбица. Тогаз в Преслав във всеки двор тави курбани, храни и манджи, вина с кобилиците, с бъчвите пред вратник да посрещнат руснаците“.

Бойка Петрова Кирова родена към 1875 година е приела и запомнила от свекър и свекърва:

„Свекърва ми. баба Кировица, Мирка и свекъра ми, дядо Киро Начков, дето прибирали комити, бягали в Преслав у Костоолови. „Като се събраха там върбичани, пълно навсякъде“. – разправяха двамата. Някой казал, че руснаците идват. У Костоолови овца клали, курбан наготвили, вино изнесли, плакали, пели. Радост безкрайна!“

Обрешко Велчев Василев, роден през 1885 година, е предадено

„Майка много е разказвала как са бягали в Преслав – турци и българи, кервани,кервани. Пълни били дворовете с коля, домовете с добитък, прустовете, сайвантите с хора. Струпали с по 10-15 семейства в къща. Останали там 10-20 дни. Приемали ги преславци. Били гостоприемни. Търпели притесненията, теглили кахърите и мъкте им заедно със своите. Майкини били у дядови Кольови. Като се разнесло, че руснаците идат, във всички дворове започнали да колят добитък, да палят огньове и пещи, да пекат курбани, да готвят, да изнасят вино с бъчвите. Голяма радост била“.

Всички тези спомени са единствени, които хвърлят известна светлина върху картината на отприщената опияняваща радост на преславци при посрещането на русите, които били приети като най-скъпи и жадувани гости.