Освобождението на с. Вардун Всяка година на 30 януарий /Св. Антоний/ се празнува по най-тържествен начин освобождението на селото ни. И тази година то бе бляскаво отпразнувано. В навечерието срещу 30-ти, в центъра на селото бе запален намазан с катран сандък и издигнат високо на прът. Значението на това палене точно не се знае. Според едни, то е олицетворение на турските грабежи и палежи, а според други, то е символ - лъчезарната звезда на изгряващата на другия ден свобода. На самия ден, група селяни, преоблечени в турски дрехи, ходеха из селото и „събираха” данъци от къща на къща, и „тормозиха” кого де срещнат. В разгара на тяхното „насилие” върху насъбралите се селяни, в центъра на селото пристигна група конници, начело с „капитан”, представляващи руската кавалерия. Заведе се „престрелка” между двете страни. Хванати бяха турците. Разследвани бяха в самата къща, където е станало това в действителност, и един от тях бе освободен, а другите - „застреляни” на публично място, при стечение на множество народ. След това, от жителя на селото ни Белчо Братоев, който играеше ролята на капитан, и който е един от най-важните инициатори за въвеждането на тоя начин на празнуване, бяха произнесени няколко слова за значението на празника. Тук той не пропусна да каже и няколко думи за рождения ден на Н[егово] В[еличество]. Нека в този тържествен момент си спомним за нашия любим и уважаван от всички ни Цар и му пожелаем щастие и дългоденствие. Да живее Н. В. Цар Борис ІІІ! Да живее България! Речта му беше изпратена с мощно българско ура и с няколко изстрела. С това бе завършено тържеството и всички се разотидоха по домовете. И така, доказано бе, че денят на Св. Антоний е бил и ще си остане най-светлия, най-великия ден в историята на селото Вардун.

вестник „Обществена трибуна” /Търговище/, 9 февруари 1937 г

Очевидно тържествата във Вардун през 1937 г. са развълнували не само вардунци, защото и друг търговищки вестник - „Подем”, същата година се спира на тях. Вестникът пише, че може би нашето село е единственото в България, в което е запазена традиция да се възпроизвеждат моменти от освобождението му. Желателно е тази традиция да се запази завинаги, да се разшири, като денят стане голям местен празник. Хубаво ще е да присъстват гости от града и околията, заключава вестникът.