Втората световна война пак прекъсва традицията, за да се възроди тя отново през 1957 г., според досега известни сведения. Окръжният вестник „Коларовградска борба” дава думата на учителя Тодор Попов - дългогодишен изследовател на историята на с. Вардун и посвещава на празника в селото цяла страница. Тук ще поясним, че в. „Коларовградска борба” е единствен вестник за целия окръг с център гр. Коларовград, дн. Шумен, в чиито рамки е Търговищка околия. Множество снимки от възпроизвеждането същата година илюстрират разказа на уважавания краевед. Празничното отбелязване на Освобождението на село Вардун е заснето и разпространявано като кинопреглед, като така за него научава цяла България. За по-младите ще уточним, че кинопрегледите представяха национално значими актуални или исторически събития и личности и предшестваха всяка прожекция на филми в киносалоните в цялата страна. От същия вестник научаваме, че и през следващите две години традицията е спазена. Честванията през 60-те и 70-ти години не са ежегодни, и за тях информира окръжният вестник „Знаме на комунизма”, когато съобразно административната реформа, от 1959 г. гр. Търговище е окръжен център.
Два пъти пресъздаването на събитията е заснемано на кинолента като отделни филми. Самите филми се прожектираха на ежегодните тържествени събрания в читалищния салон по повод Антония в годините, когато събитията не са възпроизвеждани. Последният филм, заснет при последното възпроизвеждане през 1978 г. - „И тук се раждаше свободата”, е дело на Военна кинематография - София.
Макар че честването на Освобождението е традиционно повече от век, а възпроизвеждането на събитията от Антония 1878 г. се вмества в един около 90-годишен период, промени в сценария не настъпват. С едно само изключение - от 1957 г. нататък не се споменава рожденият ден на Цар Борис ІІІ, а се отбелязва присъствието на официални лица от Окръжните и Околийските комитети на БКП в Шумен, респективно Търговище, на Окръжния комитет на ОФ, и други отговорни другари. Почти всяка година на честванията присъства консулът на СССР, или представител на генералното консулство на СССР в гр. Варна, като се изтъква, че честването на Антония в с. Вардун е празник на дружбата и братството между българския и руския народ. Събитието се окачествява като ярка манифестация на българо-съветската дружба.
Последното честване през 1978 г. е предшествано от една доста по-широка активност. В сградата на старото училище и в бабината Петрина къща се откриват музейни сбирки. В събирането на материали се включва цялото село. Също и „задграничното бюро”, както шеговито се наричат вардунци, живеещи в София. Военна кинематография, както се каза по-горе заснема филм, в който освен местни сили , участват и артисти от София. Използва се случая, за да се асфалтират пътищата и да се изгради колектор на две нива.
Този кратък преглед на честването на Освобождението на Вардун е направен въз основа на писмени източници. Какво пазят като спомен самите вардунци?
Разказите за Освобождението на селото останали дълбоко в сърцата на преживелите това събитие, а те ги предавали от поколение на поколение. След Бъдни вечер, коледарите и сурвакарчетата на Нова година, във всяка къща се говори за Антония. Баби и дядовци разказват за действителното събитие и в дългите зимни нощи оживяват онези и страшни, и радостни моменти. По-младите говорят за минали и предстоящото пресъздаване, за своето и на приятели и съседи участие. Така млади и стари, мъже, жени и деца преживяват случилото се на Антония 1878-ма година след година. Било като семеен спомен, било като участие в пресъздаването, било с присъствието им на празника. В много семейства се разказват спомени за безчинствата на поробителите. Другаде си спомнят дните на страх и бягството от селото към Омуртаг в снежната виелица на нощта срещу Антония, за поп Марин, който виждайки, че е невъзможно до се върви нататък, се обърнал съм съселяните си с думите: „То и тъй ще се мре, но поне в домовете си да умрем”, за захвърлените и изоставени в тръните дечица, които близките им прибрали при връщането си в селото, за момите и младите булки, които пред страха от башибозука начерняли и скривили по тавани и мазета, за отворилите вратите на домовете си турци за да приютят съседите българи, за руския военен отряд и пр. Така в цялото село витае духът на Антония 1878 година.