"Общото събрание на Апостолите станало в съседната нам братска страна Румъния през м.м. Ноемврий и Декемврий 1875 година опълновощи г-да П.В./Г.Б. да уреждат и управляват Революционните комитети в Западна Тракия." Г. Гюргево, 15 Декемврий 1875 год.
Председател Апостол.Събрание „С.С.”. (Обр. 1)
От него става ясно, че двамата апостоли имат равни права като „двигатели” на комитетите в „Западна Тракия”, което може да служи за ориентир и относно функциите на тяхното „управление” преди и по време на самото въстание.
В историческата книжнина, както и в литературата и изкуството най-популярна става темата за така наречената „Хвърковата чета” с предводител апостола Георги Бенковски. Не достатъчно оценен и проучен е фактът, че „войводата Волов” също предвожда своя не по-малко „хвърковата” чета в дните на въстанието и то доста умело и в динамичен баланс на действията си , за подпомагане на селищата на бунта. Изследвайки различни архивни материали,мемоарни сведения и научна литература, вече може да се направи опит да се обобщят наличните данни, за да се очертаят предпоставките за формирането, бойният път и съдбата на Воловата чета и неговите четници. Разбира се, на този етап не могат да бъдат все още в пълнота изяснени всички подробности, относно числеността, състава или месторождението на участниците в нея, но могат да се направят някои изводи и се изяснят действията и хронологическата последователност на действията. От направените анализи може да се установи, че още в Гюргево, апостолите са готвени и за водачи на чети по време на въстанието. Също така, по време на техните заседания, без да е стоял в дневния ред въпросът за изработване на знамена на тези чети е вълнувал младите членове на „Апостолското събрание”. Например, Иван Андонов, свидетелства, че Петрана Обретенова е заявила, че едно готово знаме ще „препаше на кръста си и още същия ден ще го пренесе в Гюргево в казармата” . А Никола Обретенов съобщава, че когато на Никулден (25 декември) баба Тонка пристигнала в Гюргево и донесла знамето на Червеноводската чета, той скрива знамето, защото: „Знаех че всичките ще го искат, а аз мислех да го запазя за оная чета, в която ще бъда” .
Така, че всеки един от апостолите е искал да се снабди със знаме за собствения окръг или за четата, която трябва да създаде в съответния район: апостолите са разбирали знамето не само като символ в хода на бойните действия, но и като важно средство в апостолската и агитационната им дейност . Известно е, че най- много знамена са изработени за и в ІV революционен Панагюрски окръг. Още при първите си обиколки в него апостолите Волов и Бенковски отсядат в дома на Гани Николов Маджареца в Карлово, бивш съратник на Левски, чиято дъщеря Мария изработва не едно, а две знамена. По-късно, Райна Попгеоргиева се съгласява да ушие знамето по поръка на Георги Бенковски след като Волов и носи „карловското знаме”, изработено от Мария Ганева . Ето какво разказва за това самата „Княгиня”: „Карловското знаме беше направено от скъпа материя и на него в златно беше изработен разярен лъв, стъпкал в краката си полумесец, а над главата му бяха изписани думите: „Свобода или смърт”. Аз го намерих за много изкусно направено и казах, че ще мога да ушия подобно”