Из спомените на стари преславяни за преживяното в последните дни преди идването на руските войски и за освобождението на гр.Преслав от османско владичество.
Гина Косева, починала на 88 години през 1936 година, разказала:
„У нас дойдоха двама руски войници. Детето ми Жеко беше на една година. Единият от тях го погали по главата и каза, че и той има в Русия такъв „хлапец“. Това преславско дете, получило бащинска милувка от руския войник, пораства, става български учител в Тулча, но вражески куршум прекъсва живота му на фронта през Балканската война.
От разказите на Гина Косева научаваме, че храненето и спането на руските войници ставало в българските къщи. Всяко семейство се стараело да приготви вкусна и разнообразна храна за руските гости, за да седнат на богата трапеза.
Това се потвърждава и от разказа на Станка Атанасова 9починала на 86 години през 1939 година). „Руските войници ходеха на гости в много български семейства. През неделните дни ставаха големи гощавки - след пускане на църква по верандите на много къщи. Пиеше се хубаво преславско вино. Ставаха големи веселби.“
Величко Господинов имал къща в центъра на Преслав. У тях бил настанен да живее руски офицер, който останал продължително време в града. Той станал близък на семейството. Всички се хранели заедно. Помагал при обработването на нивите и лозята. Постоянно се движел на кон. Завързала се голяма дружба между него и десетгодишния син на Величко Господинов – Иван. Той обикнал малкия Иван, който му станал постоянен спътник през дните, а нощем спели в една стая. Дошъл денят на раздялата. Руският офицер свалил от врата си голям кръст с верижка и го подарил на малкия Иван заедно с една сребърна рубла. Кръстът е металически, с дължина седем и половина сантиметра и ширина четири и половина сантиметра с инкрустация на разпятието.
Вече над 100 години тази семейна реликва се предава от поколение на поколение и се съхранява и до днес от внучката на Иван Величков – Стойка. Ето какво споделя баба Ангелина Илинчева, снаха на Иван Величков:
„Руският кръст съм го заварила в този дом. Свекърът и свекървата го ценяха много. Пазеха го в раклата си в една дървена паница, увит в кърпа.“
Тук трябва да се посочи, че на 31 януари 1878 г гр Преслав е освободен за първи път от руските войски. Както се знае, в него влизат бойци на 42 пеотен Якутски полк на полковник Караганов.
Не е известно кога и защо руските войски напускат Преслав. Предполага се, че отрядът на полковник Караганов, койтосе движи пред войските на генерал Салов като техен преден отряд, заема с.Мостич, за да се настанят там идващите войски на генерал Салов. След като не среща никаква съпротива, отрядът на полковник Караганов или неговият авнгард е достигнал и освободил Преслав. В предните дни до него са стигали само разезди, отделни разузнавателни групи конници.
За втори път Преслав е освободен от отряда на генерал Белокопитов на 26 юли 1878 година.
Събитията се развиват така:
На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор. Много селища от Шуменския край на север от линията с.Ясенково – с.Пет могили, а на юг до Въбица остават под османска власт. В продължение на няколко месеца Русия упорито води преговори и прави опити да освободи този район. На 6 юли Берлинският конгрес решава Османската империя да отстъпи на руските войски Шумен,Варна и прилежащите им райони. На 17 юли идващият към Шумен отряд на генерал Белокопитов освобождава гр.Нови пазар. На 18 юли отрядът влиза в Шумен. На 26 юли се завръща в Търговище през село Хан Крум и Преслав, които освобождава., за да си осигури връзка с Шумен. Така Преслав е освободен за втори път.
Върбица и околните села около Преслав обаче останали още известно време под османска власт. Тогава населението на Преслав проявило висока човечност, отворило врати на дворове и къщи за бежанците, които идвали от Върбица и другаде, за да потърсят сигурност за семействата си. Много спомени на върбичани ни насочват към това.