Всички тези събития се случват в рамките на един голям европейски революционен процес, унгарските и международните събития докрай си остават взаимосвързани. На страната на унгарците се бият синовете на много нации: поляците, немците, австрийците (виенчани) и италианците се концентрират в легии, с по-голяма или по-малка численост се сражават още хървати, сърби, словаци, румънци, русини и арменци, а българите са представлявани от Стефан Дуньов.
лекция на доц.д-р Ласло Пете, Дебреценски университет
Дуньов, потомък на изселили се от Чипровци през ХVІІІ век българи, е роден през 1816 г. във Винга, комитат Темеш. Баща му, Стефан Дуньов е неграмотен земевладелец, говорещ български и румънски, майка му е Доминика Ловров. Поради мултинационалния характер на родния си град, той не само е запознат с проблематиката на националните малцинства, но наред с унгарския и българския, усвоява румънски, сръбски и немски език, към които по-късно добавя още английски, френски, италиански и испански. След завършването на гимназията в Арад Дуньов се завръща в родния си град, където заема длъжността сътрудник-нотариус. Изучава право на частни начала и през 1843 г. успешно полага изпит за адвокат в Будапеща. През следващата година, издигнал се с талант и упорита работа от своята обуржоазяваща се селска среда до сферата на интелектуалния труд, той се заселва в Арад, където отваря адвокатска кантора, занимаваща се с публично и търговско право. Не след дълго се нарежда сред водещите обществени фигури в града на брега на река Марош (рум. Муреш) и става решителен поддръжник на либералните реформаторски идеи.
Когато през април 1848 г. в Арад се създава Национална гвардия, Дуньов е сред първите включили се. Участва в похода, ръководен от Ласло Гал в края на октомври и началото на ноември за овладяване на румънското въстание, пламнало в комитатите Арад и Заранд. По нареждане на правителствения комисар е създаден извънреден военен съд за водачите на въстанието. Повишеният в ранг гвардейски лейтенант Дуньов е разпределен към съда като протоколчик и временен военен прокурор. По силата на военновременните закони са екзекутирани 42 румънски въстаници, а 80 са хвърлени в затвора на комитат Арад. Завръщайки се в Арад Дуньов е повишен в ранг гвардейски капитан, а скоро след това постъпва в редовете на унгарската армия с чин поручик. Като адютант на Ласло Гал повеждат всичките си, намиращи се на разположение сили в помощ на генерал Бем и завземат град Дева, след което по силата на наредбата на военното министерство се отправят към Сабадка (сръбски Суботица), защото градът е притискан от сръбски въстаници. Редом с Ласло Гал Дуньов изпълнява не само щабни функции, но взима участие и в решаващите сражения по време на похода в южните провинции, неколкократно е раняван. На 3 април във вражеския обстрел е ранен и в двете ръце, а по време на обсадата на един укрепен лагер е толкова тежко ранен в крака, че се говори дори за ампутация. След оздравяването си отново става адютант на Гал. На 20 юли в кавалерийския сблъсък при Тура получава сериозна рана на главата. В края на месеца го откарват в Арад за лечение, но по заповед от по-висша инстанция всички намиращи се в града войници трябва да се отправят към Вилагош; така взима участие и в капитулацията при Вилагош на 13 август.