Hello ...

Исторически блог" Традиция"


Времето, прекарано тук, за емигрантите е тежък период на изпитания и търсене на път, същевременно външният им вид, поведението им, привичките и идеите им оказват голямо влияние върху живеещото под турска власт българско население, което все повече се повлиява от западната култура. Унгарските емигранти донасят в града редица европейски новости. Кошутовата емиграция изиграва пионерска роля в европейското облекло. До пристиганетоодерни, снабдени с джоб за часовник панталони и се появяват техни последователи и сред българите. Привлекателни се оказват добре ушитите по тялото сака, белите ризи с колосани яки, вратовръзките и обувките с токове. Шуменките също бързо възприемат европейската мода, нрави и поведение, пренебрегвайки суровите предписания на Корана. Унгарците оформят променада и въвеждат публичното къпане: използват за плаж разлива на един поток. Идват на мода екскурзиите, появяват се казиното, билярда. Първият деветчленен български оркестър е сформиран от шивача и любител музикант Михай Шафран през май 1850, а на следващата година и един единайсетчленен. С някои от инструментите българската публика се запознава точно по това време, контрабасът е изработен въз основа на обясненията и чертеж на унгарците само неколцина българи носят дрехи по тогавашната европейска мода, най-вече тези, които са учили в чужбина. Унгарците носят мите на Шафран. По време на изпълненията на българските оркестри се случва нещо, считано дотогава за немислимо, дори еретично за Османската империя – две българки също се включват като изпълнителки. Под влияние на унгарските представления се поставя началото и на българския национален театър. Първите представления се изнасят през 1856 в Шумен и в Лом.

В Шумен унгарските емигранти инициират множество стопански начинания, въвеждат многобройни нововъведения и всичко това дава тласък на развитието на капиталистическите стопански отношения. Един хусарски подофицер, Ищван Карпати, бидейки в цивилния си живот месар, отваря месарница и – за най-голямо смайване на турците – коли и преработва свине. Той въвежда колбасарството в България. Българите с удоволствие си купуват свинско месо от Карпати, научават се и на приготовлението на колбаси. Един от шуменските граждани, Ради Гьокчеренлията – насърчен и подпомогнат от унгарците – пуска първата пивоварна в България, това е първата фабрика за бира в Османската империя. На фасадата на днешната сграда се чете годината 1882, когато един чех възстановява фабриката. С помощта на унгарците в Шумен е построена и една малка спиртоварна, тя обаче скоро е трябвало да бъде закрита, защото местната българска ракия се оказва непобедим конкурент. Граф Казмер Батян купува в намиращото се на 10 км. от Шумен село Мараш едно старо полуразрушено турско имение. Обновява го и с помощта на няколко сънародника, на които по този начин осигурява по-добро препитание, започва модерно, непознато дотогава в Османската империя земеделие и животновъдство. Години наред имението му е наричано „ungrov csiflik”, тоест унгарски имот, имение. През новата 1850 година унгарците започват въвеждането и на лозарството. Отново унгарци правят и пускат в действие първата парна мелница. Шуменци дотогава не са виждали подобно нещо, затова я наричат „лудо огнено клепало” (това наистина е първата мелница с парен мотор в Османската империя). Настъпва разцвет в търговията, в производството на коли, унгарците пазаруват в българските магазини с унгарски медни монети, сечени през 1848 и 1849 година, които стават известни под името „унгарчета”.

Паралелно с това Шумен се превръща в център на българската култура и формиращото се национално самосъзнание. Кошутовата емиграция се превръща в катализатор на българското национално възраждане. Стилиян Чилингиров, представител на второто поколение интелигенция, действаща в освободена от турците България, служещ на издигането на народа си като учител, публицист, политик, библиотекар, поет, търсейки корените на модерна България, със силна симпатия разкрива унгарското влияние. В издаденото си през 1943 г. историческо есе, създадено по метода oral history е съхранил за потомците безброй интересни подробности от ежедневието на унгарската емиграция и влиянието й върху българите в Шумен.

. „И изведнъж настъпва внезапен прелом (…) Най-напред му се хвърля в очи гордото самочувствие на унгарци и поляци, което се проявява пряко всички установености на турската власт и на турската традиция. И българинът разбира, че турчинът не е толкова страшен, колкото му се е струвал дотогава. Щом има люде, които не се боят от него, дори от военните му патрули, няма защо да се бои и той. Мнозина от разпитваните старци признават, че те почнали да се чувстват жители на друго царство, в което владее по-свободолюбив дух и по-друг ред на неща и отношения. А волността на унгарците, особено понякога, е отивала дотам, че не държала сметка дори за религиозните чувства на турците и не еднаж унижавала публично тяхното народно и верско достойнство. Особено много истории се разправят за свинското месо, публичната продажба на което е наложена от унгарците, но при условие – то да не бъде носено открито по улици и по мегдани. Ала и това условие било нарушено твърде скоро.” (...) „Еднаж от това нарушено условие пострадал сам най-висшият духовен представител в Шумен (...) Той срещнал на улицата един маджарин, който носел незавито свинско месо, направил му бележка, че подобна волност не се позволява в страна, която се намира под свещената сянка на Мохамеда. Вместо да се извини маджаринът замахнал с месото и го усукал около лицето на старшия религиозен блюстител. Други маджари пък отишли дотам, че почнали да носят месо чак в казармите. Един дори набил караула с месото. А неколцина по невнимание запалили една къща (...) когато си пърлили свиня. Каква миризма се е носела околовръст и прониквала в канцелариите на турската полицейска управа може всеки да си представи. Твърди се, че и сам Кошут не правел изключение. Той пък бил окачил цяла заклана и опърлена свиня сред двора на своето жилище тъкмо тогава, когато висши сановници от Цариград, пратени да се запознаят с живота на емигрантите, дошли да му направят посещение.” При друг случай един унгарец, когото един турчин случайно наплюл от етажа на кафенето, си позволил още по-голяма волност: влязъл в кафенето и хвърлил през прозореца правоверния на улицата. „Тези факти, колкото невероятни и незначителни сега – установява Чилингиров – са били от голямо значение за повдигане духа на българите от онова време. Те са си ги предавали от ухо на ухо, красени и преукрасени от несъществуващи може би подробности, и са се въодушевявали.”

Турското правителство, въпреки австрийско-руския натиск, постига да не се налага да предаде унгарците. В замяна на това е принудено да обещае да държи водачите на емиграцията далеч от европейската политика, затова ги интернира във вътрешността на империята, в Азия. Кошут и свитата му, общо 45 души заминават за Кютахия на 15 февруари. Ренегатите са разпределени в Алепо, Сирия, една част от останалите се стремят да се преселят в чужбина, друга част остават в Шумен.