Половин година по-късно, на 7 юли, Високата порта официално съобщава, че счита емиграцията за разтурена, според това унгарците могат да се заселват и да се наемат на работа, където пожелаят. Това ни най-малко не слага край на влиянието и естествено на дейността на Кошутовата емиграция, по-точно на унгарците в България. Дьорд Силади става аптекар тук. Служи в турската армия, после се заселва в Шумен и през 1867 основава първата шуменска аптека. Заслужава да бъде споменат Калман Ронге, който се вписва в историята като въвежда в България гимнастиката с уреди. Ендре Пастори, дипломиран адвокат, артилерийски поручик прави много за образованието на българския народ и за възраждането на българската култура. От 1852 г. преподава в българското католическо училище във Филипополис (дн. Пловдив). Прави му дълбоко впечатление стремежът на българите към изучаването на чужди езици, който го подтиква да напише своята „Българско-италианска граматика”. За българите все пак най-паметна и най-стойностна е българската граматика на латински на Пастори (Brevis Grammatica Bulgarica), издадена през 1856 г. в Пловдив. Впрочем през този период значителна роля в първоначалния етап на българското национално възраждане играе Университетската печатница в Буда, благодарение на нейния запас от букви на кирилица са издадени около четиресет български книги, все значими творби.
„Суверенитета, независимостта на България – пише Кошут през 1886 г. – е ценен естествен съюзник за нас; свободна, независима България е наш ценен другар.” Пребиваването на унгарските емигранти в Шумен се превръща в историческата връзка, която служи за основа на българо-унгарското приятелство и до днес.
Библиография
Bona Gábor: Századosok az 1848/49. évi szabadságharcban I-II. Budapest, 2008-2009. /Габор Бона: „Капитани в борбата за свобода от 1848-1849 година”, I-II том, 2008-2009, Будапеща/
Csilingirov, Sztiliján: A Kossuth-emigráció Sumenben. Adalék a bolgár polgárosulás történetéhez. Budapest, 2007. / Стилиян Чилингиров: „Кошутовата емиграция в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация”, Будапеща, 2007/
Gjurov, Alexander: Magyar minták. A Kossuth-emigráció és a bolgár nemzeti megújhodás kibontakozása. In Napút 2002/7. /Александър Гюров: Унгарски образци. Кошутовата емиграция и българското национално възраждане., В: Напут, 2002/7./
Hajnal István: A Kossuth-emigráció Törökországban I. Budapest, 1927. /Ищван Хайнал: Кошутовата емиграция в Турция І., Будапеща, 1927/
Hargitainé Szimeonova Rajna: Pászthory Endre, a néptanító. In Magyar Napló 2001/1–2–3. /Райна Симеонова Харгитаине: Ендре Пастори, народният учител, В: Мадяр Напло, 2001/1-2-3./
Hermann Róbert: Kossuth Lajos élete és kora. Budapest, 2002. /Роберт Херман: Лайош Кошут - живот и дело, Будапеща, 2002/
Katona Tamás – Ráday Mihály: Az 1848/1849-es forradalom és szabadságharc emlékhelyei. II. A száműzöttek nyomában. Szerkesztette Csorba László. Budapest, 2016.
/Тамаш Катона-Михай Радаи: Революцията от 1848-1849 и паметните места на борбата за свобода – По следите на прокудените ІІ, ред. Ласло Чорба, Будапеща, 2016/
Lukács Lajos: Garibaldival a szabadságért. Dunyov István élete és működése 1816–1889. Budapest, 1968.
/Лайош Лукач: С Гарибалди за свободата. Животът и дейността на Стефан Дуньов 1816-1889, Будапеща, 1968/
От Чипровци през Видин до Шумен
доц.д-р Ласло Пете
Дебреценски университет