Виждайки безизходното положение на града и населението му, неколцина смели джумалийски граждани разделени на две групи, с риск за животе си, с много трудности, преодолявайки дълбокия сняг, вървейки далеч от пътищата, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за спасението на града. Едната група, в която влизали Пеньо Стойов, Бандю Димитров, Геньо Дитровов, Васил Стайков и Доси Тодоров преминала през местността „Серсямя“ , покрай с. Разбойна, местността „Поленица“, навлезла в Балкана през Рамица Боаз, минала покрай с.Вардун и приближила Осман пазар. Другата група начело със Сава Савов и Ст.Мирев се озовала при русите, преминавайки планината през Табакошлу и с.Божурка.

Ески Джумая
Ески Джумая

Рано сутринта на 17/29 януари групата на Пеньо Стоянов била заловена пред Осман пазар от руски войници и след техните настоятелни молби храбрите джумалии били отведени при ген.-лейт. Ернрот, комуто разкрили грозните сцени, извършващи се в Ески Джумая, молейки го за незабавното спасение на загиващия град. В отговор на техния развълнуван и трогателен разказ генералът взел бързи мерки. Във връзка с това в дневника на дивизията е отбелязано:

„На 17 същия месец бегълци от Ески Джумая се явиха при ген.-лейт. Ернрот, разказвайки за жестокостите, на които се подхвърля нещастният град от турците в течение на последните денонощия. Тъй като след извършени разузнавания неприятелски сили не бяха открити наблизо, ген.-лейт. Ернрот се реши още на същия ден да изпрати за превземането на Ески Джумая колона от 43 полк, една сотня и две оръдия под началството на полк. Карганов...“

Най-точно и автентично освобождението на града е описано в дневника на 43-и пехотен Охотски полк:

„17 януари, Движение към Ески Джумая. За свръзка на действията на на войските на 11-та пехотна дивизия с войските на Русчуския отряд, а така също за прикритие на по-натъшното движение на дивизията към турските позиции край Шумен на полка бе заповядано, съставлявайки авангард на дивизията, да заеме Ески Джумая. В 10 часа сутринта 12 –те роти на полка, 2 оръдия на 6 Донска батарея с полусотнята от 1-ва сотня на 40-и Донски казашки полк излязоха от Осман пазар. По целия път личаха следи от бързото отстъпление не само на турските жители, но и на редовните турски войски. В Дервент-кьой(дн.с.Пролаз) към отряда се присъедини 6 сотня от 13-и Донски казашки полк, която смени казаците от 40-и казашки полк. Отрядът бързо се придвижи от прохода към равнината, откъдето ясно се виждаше зарево и гъст дим над Ески Джумая – признаци на на разрушения и грабеж, извършени под ръководството на турските власти отначало от войските, а след това от тези хищници, които в турска армия се наричат черкези и башибузуци. Бързото появяване на отряда от наши войски избави града и християнското население(българското) от окончателно ограбване и унищожение, тъй като още прз нощта от покрайнините на града незабелязано бягаха поединично башибузуци, 8 души от които бяха заловени и 5, обвинени в убийства, обесени на другия ден. При залавянето на башибузуците бяха ранени 1 войник и 1 казак. Очевидно, всички опустушения в Ески Джумая, както и в другите оставени от врага местности, са ръководени от турските власти, тъй като правителствените учреждения, обществените здания и складовете с военно и правителствено имущество бяха опостушени и разрушени до основи; останалото е трябвало да бъде довършено от башибузуците и турските жители, които с присъщата им жестокост и диващина са причинили големи злини не бедните и беззащитни хора, старци, жени и деца, тъй като по-заможните българи са успели да се скрият и избягнат гибелта. Половината от българските жители са били отведени в плен, а останалите до 300 души са били убити. Енергичните мерки, предприети още от първите минути на влизането на нашите войски в града, като: залавянето на башибузуците, изпращането на разезди и колони от частите на пехотата за прекратяване безчинствата на башибузуците и черкезите, и накрая учредяването от местни жители на полиция и управление – до такава степен успокоиха и ободриха българите, че те, забравяйки своите загуби и нравствени сътресения, се предадоха на ликуване, че завинаги са отхвърлили турското иго и са се съединили с едноверния им и единоплеменен руски народ. Ески Джумая беше трайно заета от отряда, откъм страната на Шумен бяха поставени 10-а и 3-а стрелкови роти на позиция като аванпостове, в случай на нападение откъм Шумен.“

Градът посрещнал свите освободители – останалите части на 11-а пехотна дивизия и самия нейн главнокомандващ с огромен възторг и радостни сълзи на другия ден 18/30 януари 1878 година.

С много невинно пролята кръв, полуизгорял, посрещнал градът своите освободители и първия ден на свободата. Затова пък радостта на оцелелите била безгранична – цветя и радостни възгласи, трпези и подаръци обсипвали братята освободители. Сбъднали се съкровените народни въжделения, вековните мечти за дългоочакваната свобода от Изток, донесена от храбрите руски войници. В Ески Джумая настъпвал първия ден на свободата.