Около Османь пазарь турците били построили няколко военни укрепления в местностите Баглар-сърт, Чотуклук и други, но под силния натиск на настъпващия военен отряд не могли да ги използват за военни действия. След сблъскването им при село Яйла-кьой (Антоново) те изоставили укрепения си дървено-землен лагер при това селище и панически отстъпили по пътя за Шумен. Тук, на 10 версти от Омуртаг, руските войски (42-и и 43-и пехотни полкове и Донската батарея) прекарали нощта.

Сутринта на 15 януари начлник-щабът на дивизията полк. Тугенхолд получил заповед да превземе града с всички казшки части, които се числяли към нея, следван от пехотните полкове. В 8 часа полкът пристъпил към действие, но дълбочината и бързото течение на протичащата през пътя река затруднила движението му. Поради липса на друга възможност, наложило се войниците да минат реката, прегазвайки я до пояс във водата, при което за опора от единия до другия бряг били опънати жиците на минаващата наблизо турска телеграфна линия. За да не вкочанясат от студ, измокрените до кости войници усилили своя марш и след 6 часа градът бил превзет.

За оказване помощ на българското население във Вардун, по молба на неговите жители, на 16/28 януари вечерта по нареждане на командира на дивизията била изпратена войскова колона от две роти на 43 пехотен Охотски полк под началството на майор Козловски. Късно през нощта войските пристигнали в селото и след кратка схватка с башибузуците ги прогонили, като четири от тях били заловени. Селото било освободено и спасено от техните безчинства.

Същите събития, но в още по-трагична форма се развили и в Ески Джумая. Във връзка с бързото настъпление на руските войски в града било продошло многобройно турско население от близките села, както и мнозина българи, които смятали да намерят тук спасение от разбойничествата на поробителите. Пренаселен малкият град се задушава от пришълците, а освен това започнал и да се задръства от отстъпващите османски войски, идващи от Османь пазарь. Страхът им от русите бил толкова голям, че още през нощта на 16/28 януари те с кервани започнали да бягат , изтегляйки се по пътя за Шумен, хвърляйки в паниката си оръжие, барут и патрони в реката. В града останали само придошлите в него въоръжени башибузуци и черкези, като някой от тях, след като изпратили на известно разстояние по пътя за Шумен семействата си се върнали в Ески Джумая и подложили града и българското население на гнусен грабеж и жестоки мъчения.

Ески Джумая
Ески Джумая

По запазен разказ на неизвестен съвременник на кървавите събития „ там, където куршумът и ножът не достигаха целта си, турците прибягваха до хитрост, посредством българи-чорбаджии. Чорбаджиите убедиха населението да напусне домовете си и да бяга за Шумен, защото „ако останело в града, по-лошо стяло да стане“.

Бягството на тази тълпа-гладна, боса, гола-е било покъртително. Общият брой на жертвите бил около 485 души мъже, жени, старци и деца, избити в града или по пътищата за Шумен и Осман пазар. От тях 350 души били селяни, дошли в града да търсят по-добра защита от турските безчинства, и около 125 души граждани-жители на Ески Джумая. Между мъртвите имало избити цели семейства като Раде, Янко , Донка, Пейка и Пенка Тодорови, а други семейства като Имукови, Кюркчиеви, димитрови, Славови и други дали по 4-5 жертви.

От много къщи се чувал стршният писък на беззащитните жертви под башибузушкия ятаган. Част от българското население успяло да се скрие по изби, мазета, тавани или избягало вън от града, а други, по-мъжествени, групирани и с оръжие в ръце, започнали борба с поробителите за защите на семействата си и родните домове. Най-добра, организирана съпротива била създадена от населението на двете известни варушки махали – Черковната (дн.Екзарх Йосиф) и Чешма сокак (дн.Спиридон Грамадов). В къщите на Маньоолу, Папазоолу и други се събрали много жители от тези махали, укрепили вратите, оградите, плевните и други постройки, и започнали стрелба серщу всички приближаващи се турци към тях. Във връзка с тези събития очевидецът дядо Спас Папазов разказва: „Башибузукът започна да напада и да обира где когото видеше. Баща ми Вълчо Папазов, когото видеше от българите, викаше го да дойде у дома. Ние имахме две къщи, двуетажни, с около 12 стаи. Скоро у дома се събраха около 500 души мъже, жени, деца-уплашени и разтреперани. Младите, за да не дадат възможност на турците да навлязат в къщите, стреляха..“

В същото това време и огънят вземал своите жертви. В панаира и чаршията изгорели заедно със стоката си 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и туски къщи, прочутият хан на Алекси в панаира със свите многобройни стаи и дюкяни, голямата и прочуте градкс кула часовник на пазара и т.н.
Заплашена да се превърне във втори български Батак, ужасена и тръпнеща от кървавата вакханалия, която се извършвала в нея, Ески Джумая преживявала трагични часове!