Както описва З. Стоянов, на 18 септемри знамето на Върбан - Йордановата чета е тържествено осветено. Известно е, че то е било изработено от Петрана Обретенова, под ръководството на майка си, известната баба Тонка в Русе. От там нататък, събитията са известни в историческата литература. Вестта за задържането на Тома Кърджиев безспорно предизвиква настроения на колебание и уплаха сред четниците. Затова на 22 септември войводата Върбан повежда своите другари, решени да изпълнят своя дълг. Четата се отправя за Търново, като 5 дни се движи предпазливо по долината на р. Баницки Лом. Мнозина от четниците не се явяват на сборните места. Според изследвачите, четата наброявала около 20 души. Ситуацията е почти същата както и при Шуменската чета, която тръгва на 16 септември към Котленския Балкан, за да окаже помощ на въстаналите старозагорци. На 23 септември били вече при село Хюджекьой (Могилино). Там били посрещнати от местни хора. Но никой от селото не се решил да тръгне с тях. Следващото селище от техния път е село Лефеджии (Бреговица). В. Йорданов се налага да тръгне, и не се върнал повече от денонощие след като отишъл в близкото село за храна. Вероятно това се получава защото местностите били неизвестни за него и повечето от четниците. Войводата научава за отмяната на въстанието, и връщайки се при своята чета я открива по- малобройна. Тогава той решава решава да се изтегли към Дунава, при което се наложило да се укрие по пътя си в с. Широково. Обр.2

Път на Червеноводстака чета
Път на Червеноводската чета

Според краеведи и учени Върбан Йорданов е предаден. С голямо вълнение и възхищение З. Стоянов ни разказва за минутите на неговото залавяне и бягство за кратко, от конвоя и за юнашката борба с турците. Загива като герой, пронизан вражеските щикове и куршуми. За себеотрицанието и смелостта на войводата по време на залавянето му, летописецът на българските въстания описва и големия героизъм на шуменеца. На същите страници от неговия разказ е изразена също болката му от видяния по-късно камък, с който бил покрит гробът на героя-занемарен и забравен. Подобно на своя другар и съратник Панайот Волов, в разцвета на своята младост, шуменският революционер Върбан Йорданов Върбев загива на 26 г. възраст. А животът му е пример за благородство, доблест и най-висок патриотизъм.

Братоев, Б. За избора на заместник на В. Левски. ¬– Векове, 1987, кн. ІІІ, с. 33. 2 Стоилов, Г. Върбан Йорданов – войвода на Червеноводската чета в 1875 г.-в.”Коларовградска борба”, № 79,1.10.1955. и юбилейна брошура 100 години Шуменска въстаническа чета, ОИМ - Шумен 1975 г. 3 РИМ-Шумен, отд.”ХV –ХІХ в.”,Иван Неделков Моллов, р.1867 г. в с. Беброво, Еленско. Разпитан на 30.04.1953. Архив на гр. Шумен, инв. № 3073, тетр.VІ, с.13. 4 Фонд на къща-музей П.Волов, Основен фонд, инв. № 219 и № 210. 5 Шумен-Коларовград. Сб. Статии и материали за миналото на града, кн. І. К.1960, с.91. Джумалиев, Г. Град Шумен и шуменци в революционните борби преди освобождението. 6 Стоянов, З. Записки по Българските въстания, С.1947, с.118 и сл. 7 Обретенов, Н. Спомени за българските въстания.с увод и ред. на проф. М.Арнаудов, С.,1970, с. 189 и сл.