Според събраните до този момент биографични данни знаем, че Върбан Йорданов е роден в Шумен през 1849 г. Произхожда от заможно търговско семейство2. За родителите му и техният произход сведения засега не са открити.В един от документите съхранявани в отдел „Възраждане” на РИМ – Шумен3 се откри наскоро фактът, че той е имал брат на име Васил, който след Освобождението станал известен публицист и по професия бил учител. В старата научна книжнина името на войводата е Върбан Юрданов за него се споменава някъде, че бил учител, без да се посочва времето и мястото на неговото учителствуване. Според мемоарно сведение от същия документ, Васил Юрданов издавал списание, където е писал за своя брат и за „други негови роднини, загинали също в революционните борби” и определял брат си като „сериозен и достоен” революционер.

Наличните документи свързани с неговата личност и дело се съхраняват в оригинал или фотокопие в архивите на ТДА-Шумен и фондовете на отдел „История на българските земи ХV – ХІХ век” към РИМ - Шумен и на къща-музей „П.Волов”. Единствената снимка на войводата се съхранява във фонда на Къща-музей „П.Волов”. Обр. 1 Тя е единственият оригинал, записан под инв. № 3, към основен фонд, преинвентиран на 18.03.1987 г. В инв. книга е записано: ”Върбан Йорданов Върбев от Шумен, член на ШРК и войвода на Червеноводската чета през м.септ.1875 г. Загинал след потушаването на въстанието край с.Широково Русенско”. Размерите на снимката са 16 /23 см. Войводата е в цял ръст с въстаническа униформа, с пушка. Друг негов образ, който притежаваме е художествено претворен портрет, направен по оригинала. Той е дело на художника Велислав Велев , графика, с инв. №210 3.

- Милена Андреева

Върбан Йорданов е завършил класното училище в родния град при бележития ни възрожденец-учителят Добри Войников. След завършване на мъжкото класно училище, където твърде вероятно е бил съученик с П. Волов, той постъпва на работа в търговската кантора на баща си. Първоначално живее в охолство в средата на своето семейство, но увличайки се от модерните идеи на времето и революционната агитация сред своите другари, постепенно се отдава на революционния живот в града. Въпреки по-заможната среда, от която произлиза, той другарува и с по-бедни еснафски синове. Под влияние на будните младежи-негови съученици той се включва в обществените и читалищни прояви. Върбан Йорданов става член на местното читалище „Св.Архангел Михаил”. А през 1870 г. се включва в работата на ШРК. Според изследваните мемоарни източници, той се проявявал като смел, предан и енергичен деец. Известно е, че след смъртта на Ангел Кънчев Шуменския революционен комитет и Русенския РК се разстройват първоначално, но по-късно активизират съвместната си дейност. А след залавянето на Левски, В.Йорданов е бил натоварен да организира група от съмишленици, които да го освободят от турския конвой, ако Апостолът бъде пренесен по ж.п. линията Русе-Варна. През есента на 1873 г. в Шумен се възобновява революционния комитет. Точно по това време П. Волов се завръща от 6 годишното си учение в Русия и бива натоварен да бъде негов Председател. Веднага в работата на обновената структура се включва и Върбан Йорданов. Изключително предан на делото, той става и един от най-близките съратници на Волов. Изпълнявал множество поръчки, свързани с доставка на оръжие и е в активна връзка с Русенските революционери. Поддържа контакти и с местни хайдути, като известния Край Андрей т.е. Андрей Марков Краев, член на ШРК, родом от Осмар и действащ с четата си в Шуменско и Новопазарско.

След залавянето на председателя Волов от турците, през януари 1875 г. В. Йорданов придвидливо се изтегля в Каспичан, докато се успокоят нещата. По всяка вероятност, защото е взел участие с младежите от ШРК, и в т.н събитие „Френска сватба”, заради което е заловен и водачът - даскал Панайот. Намерил си работа на гара Каспичан, Върбанов работи в житарската фабрика на баща си. Но не след дълго се включва отново активно в работата на местния комитет, вече под ръководството на Атанас Стойков. С жар младият шуменец продължава дейността си на революционер, особено след обявяването на „незабавно въстание „ от Христо Ботев. По примера на своите другари П. Волов и А. Стойков той провежда активна агитация с младите хора и пропаганда в града и околните села. В Засвидетелствувано е пребиваването на Върбан Йорданов в селата в Шуменско около Каспичан- Могила, Енево и в Нови пазар. Точно по това време усилено се търсел най-достойния войвода за Червеноводската чета. Задача за намирането му имал и Иларион Драгостинов, който бил назначен за ръководител – координатор с ранг на апостол на предстоящото въстание. Как се е свързал с Върбан Йорданов узнаваме от сведенията на Георги Димитров, използувани от историка Георги Джумалиев, според които свръзката е бил шуменския революционер Драган Стоянов5. С качествата си на отличен патриот В. Йорданов скоро е извикан от русенските комитетски дейци за водач на революционния комитет при с. Червена вода, Русенско. Под негово, ръководство, на 7 септември 1875 г. е сформирана Червеноводската чета „Каран”, която той повежда дни след това на въстание. Това ни е добре известно от летописците на българските въстания – З.Стоянов6 и Н.Обретенов7. Към четата било предвидено да се присъединят още и търновските въстаници – за съвместни действия в Стара планина. Според сведенията е известно, че обявената от БРЦК в Букурещ дата за въстание е 21 септември по стар стил. А Велко Абаджиев, участник в четата, пише в своите спомени: “В събота на 14 септември подир обед пристигна с трена от Шумен войводата Върбан Юрданов от Шуменски(я) комитет. Той не бе посрещнат от никого по известни съображения. Като търговец на жито той отседна в търговския хан на бай Михо, касиер на комитета, пред когото се легитимирал”.