Безспорно е, че тогава двамата другари са били натоварени с революционни задачи, които да изпълнят в родината, имайки предвид следното сведение на П. Енчев:”Обаче когато се отправихме за България ние не можахме да отидем в Сливен, тъй като узнахме, че Узунов, Греков и Геренов са арестувани от турците, обвинени в революционна пропаганда.Тогава всеки от нас замина при родителите си : аз в Тулча, а Волов в Шумен”4.Точната дата на идването на Волов в Шумен е неизвестна, но вече към м.юли сведенията5 сочат, че той вече се е заел с революционна дейност, също енергична обществена и учителска дейност.
Според историка Г.Джумалиев6 помощ за възстановяването на ШРК оказали комитетите в Русе и Търново, които след гибелта на Левски започнали да играят ролята на центрове за връзка между БРЦК и вътрешните организации. Както е известно, на 18 март 1873 г. в Търново се провежда комитетско събрание, на което се взима решение за възобновяване на разтурените комитети и с цел по-висока конспиративност те са применовани с имена на български владетели от славното ни минало.На това събрание шуменски представител се явява Кръстю Кючуков, който заедно с Н.Обретенов по-късно се свързва с П.Волов в Шумен. Но учредяването на обновения комитет- „Крум” станава малко по-късно - през септември, когато Волов единодушно е избран за негов председател.
Първите активни действия , които били предприети, били свързани с разширяване на числения състав, ”вътре” и ”вън”, т.е. в региона. Петър Енчев, който също пристига в града и започва работа като учител, се включва също в комитета. Ето какво разказва той за първите стъпки на крумовци: ”Ние се готвехме практически към революция като събирахме пари за купуване на оръжие чрез особни агенти от Австрия и сами купувахме оръжие от шуменските турци...”7.
Към края на 1873 г. редица комитети в Българско се съживяват, но най-активни стават тези в Русе, Търново и Шумен. През пролетта на 1874 г. необходимостта от „нов апостол” вече е очевидна и скоро такъв е избран. За следващото ходене на Волов до Букурещ ни съобщават спомените на Жечо Павлев-ученик на Волов. Според него това било през Великденската ваканция на 1874 г. В качеството си на директор на мъжкото класно училище Волов отива там, под предлог да достави различни необходими пособия по физика и химия. Но главната причина безспорно е среща с Л.Каравелов и Хр.Ботев, с които шуменския апостол поддържа вече активна кореспонденция и връзка чрез други лица. За това пътуване потвърждение намираме и у Васил Маринов8.
Според историка Б.Братоев9, в края на м. март 1874 г. М.Греков, упълномощен от комитетите на Русе, Търново и Шумен посещава в Букурещ Л. Каравелов. Заедно обсъждат перспективите на вътрешната организация и вземат решение пак да се търси ново лице, „което да влезе в ролята на Левски”. Последвал изборът на председателя на Търновския РК - Иван хаджи Димитров, с условие да изпълнява тази длъжност временно. Известно е, че въпросният започнал да нарушава конспиративността и за изясняване на сигнала в Търново бил изпратен П.Волов, който наистина установява и докладва за нарушенията и много скоро след това заема неговото място. Четири документа доказват по безспорен начин,че до 19 юни 1874 г. Волов вече е избран от БРЦК за „нов апостол” и то с решителната подкрепа на двата влиятелни вътрешни комитети –Търновския и Русенкия. В писмо от 19 юни 1874 г. „Кубратовци” (русенци) известяват П. Хитов следното: ”...при всичко това ний напрягаме силите си да работим избрали сме ново лице, което скоро ще тръгни да дири краищата на конците.”- Обр.2
На ШРК още същия ден те пишат : ”когато бъдещият апостол се приготви да тръгни насам, то първата му работа трябва да бъди да нареди там добре работата щото да върви деятелно както досега....”.
Другият от комитетските документи е също писмо на „Кубратовци” до „братя Крумовци” от 19 юни 1874 г., съдържащо в долния ляв ъгъл собственоръчно направената от Никола Обретенов бележка: „П.В.е Панайот Волов апостол от Априлското въстание.”, къй като той е съхранявал оригинала на това писмо и при обработка на своя архив след освобождението прави това пояснение 9. Обр. 3 – писмо на Русенския революционен комитет до Шуменския с подписа на Н. Обретенов, дата 19 юни 1874 г.
Този факт може да се докаже и чрез други сведения, като например това, че точно по това време П.Волов иска да напусне учителството си, за да изпълни възложеното му дело.Научаваме и следното от Митрополит Симеон, който описва последната си среща с Волов: „В края на учебната година ме посети и ми каза, че искал да подаде оставката си от учителстване. Попитах го : Защо? Да не е нещо недоволен? –„Доволен съм, но искам да се заловя за друга работа”10.
През юли с. г. започва подготовка за събрание на БРЦК в Букурещ. Волов отива първо в Русе, за да получи препоръката от името на Търновския РК и Русенския РК до БРЦК В уреченото време той се озовава първо в Гюргево при своя приятел Ст.Стамболов, с когото заедно поемат към румънската столица.
На 19 август 1874 г.вечерта,е известно, че започва първото заседание на комитета. От присъствуващите 13 души 10 са от емиграцията и 3-ма от вътрешността на страната. Председател е Л.Каравелов, протоколът води Хр.Ботев. Според мемоарната литература, Волов е приет радушно от всички и заедно с Олимпи Панов, Стамболов и Греков участвува при съставянето и редактирането на протокола. Внасянето на поправките и четенето на окончателния текст става на 21 август, а мястото е Каравеловата печатница.