Както е видно, след текста на приетия протокол стоят подисите на участниците в следен ред: първи е на председателя на БРЦК- Л.Каравелов, след него са подписите на емигрантските дейци Т.Пеев, К.Цанков, Г.Панов, Хр.Ботев, Д.Иванов, а след това и на представителите от страната. На първо място като ” крумовски председател” се подписва П.Волов , следват: Асеновски - Ст.Стамболов, Кубратовски- М. Греков. Обр. 4 – Протокол на БРЦК от 20 и 21 август 1874 г. За атмосферата и духа на това събрание на БРЦК, в което за първи път участвува Волов, Д. Старашимиров коментира така: ”И наистина няма вече тук онази строга организация на Левски, генерал и войник тук не се различават, няма йерархия....катастрофата и нещастията са изравнили всички, всички са членове на централния комитет.”11

След августовското събрание комитетите в Русе, Търново, Шумен получават морална подкрепа и обещания за материална помощ . На път към дома, Панайот Волов, заедно с другаря си Стамболов първо отсяда в Русе, в гостоприемния дом на семейство Обретенови, и после той сам се прибира в Шумен. През следващите месеци усилено започва да изпълнява поверената си задача, като посещава редица селища, не само из Шуменско,но и из страната.Той усилено въстановява стари или изгражда нови комитети,при това изцяло на своя издръжка, което става и една от причините за известната ограниченост в апостолската му дейност. До края на годината успява да обиколи цяла Североизточна България, отива в Сливен и Сливенско, в Ямболско, неколкократно е в Търновско,както и в революционната столица на Левски - Ловеч и пр.13 Волов преодолява редица трудности, но проявява изключителен ентусиазъм и оптимизъм, за да се пребори с наслоената рутина и инертност,за спечелване за делото на нови борци за народна свобода.

 Писмо на Панайот Волов
Писмо на Панайот Волов

На следващото събрание в Букурещ, свикано на 26 декември 1874 г.,той отново се представя като Председател на Шуменския РК. Осведомява присъствуващите за добрите резултати ог направените обиколки на комитетите из страната. Изразява и задоволството си и от финансовото състояние на комитета, като имаме предвид, че по-рано в свое писмо от 18 октомври на Кубратовци пише: „У нас работите вървят много добре, това, което се желай, върви най-добре, числото се уголемява не само в местопребиваването ни, но и вън има голям успех”14. Останалото, случило се на самото събрание е известно - дебати по спирането на в. ”Независимост” и излизането на в. ”Знаме” и демонстреране на вече сериозните разногласия между Л. Каравелов и младия поет Хр. Ботев.

П.Волов, знаем, че твърдо застава на страната на своя почти връстник Христо, макар да чувства силна благодарност и привързаност към Каравелов. Тъй като не успява да разреши въпросите, заради които е свикано, събранието избира комисия, начело с Каравелов, която да подготви ново такова, насрочено за 1 март следващата година. А точно по време на това събитие се случва и една от любопитните истории, предизвикала въления и оживена кореспонденция между комитетските дейци- емигранти и някои от вътрешнността на страната.

Със случката за „шуменските револвери” се свързва без да ще и председателя Волов15. Макар, че тя предизвиква куп неприятности, най-вече за двамата революционни лидери с румънските власти. Случилото се изостря още повече отношенията между Ботев и Каравелов и се оказва пагубно за делото. Завърнал се в родния град, Волов продължава активната си революционна работа. Огромна негова заслуга е това, че съумява да запази своята и тази на комитетите дейност в пълна тайна и не допуска никякво разкритие от турските власти. За кратко време той придобива значителен опит и израства като способен организатор. Безупречната му дисциплина, отговорност и отлични лични качества били оценени и от членовете на следващата нова политическа формация - Българския револючионен комитет начело с Хр. Ботев. Те му отреждат и още по-отговорни длъжности по-нататък в освободителното дело.Както е известно, Босненско-Херцеговинското въстание от лятото на 1875 г. активизира европейската дипломация и предизвиква подем на българското национално-освободително движение. С оттеглянето на Каравелов от активна революционна дейност около Ботев се сформира група от привърженици на идеята за спешно въстание в Българско. По инициатива на Ботев, Стамболов, И. Драсов, П. Волов и други дейци започва изграждането на една новия БРК, чиято първа стъпка става организирането на едно „общо народно събрание”, насрочено за 12 август 1875 г.16

На уречената дата, събранието започва в дома на Димитър Ценович, председателствувано от войводата П.Хитов. Сведения за работата на тези” млади патриоти” които в няколко заседания решавали „каква роля трябва да играят и те в новата ера „ ни дават З. Стоянов, като преразказвач 17 и прекия участник в събитието Иван Драсов 18. Чрез страниците на своя популярен вестник „Знаме” Ботев призовава българския народ към „незабавна отчаяна революция”, оценявайки точно съдбовния шанс, с оглед политическото решение на българския въпрос в рамките на източния. Цялата страна е разделена на райони, във всеки от които се предвижда да бъдат изпратени пълномощници на БРК със задачата за интензивна агитация сред населението.Те трябва да се опрат на изградената от Левски комитетска нелегална организация. Освен това, БРК възлага на двамата войводи П.Хитов и Ф.Тотю да сформират две въоръжени чети, с които да преминат страната като бойно ядро на въстаническите сили. 19 Според документалните свидетелства-протокола от събранието и дневника от заседанията на БРК от 12/24 август П.Волов е един от 12 –те учредители. Според историка Пламен Митев, единствените участници в събранието, за които със сигурност може да се твърди, че са официално делегирани, от Вътребългарските комитети са П.Волов и П.Енчев. В протокола от същия ден срещу техните имена изрично е отбелязано, че те са „представители Крумовски” т.е. пълномощници на ШРК 20. Обр. 5

Същият автор добавя и следното, че двамата се запознават още в Русе, при Н.Обретенов с „писмото до народното събрание”, което след одобряването от 4-те вътрешнобългарски комитета те на практика пренасят лично „с тайната поща в Гюргево и оттам за Букурещ при Ботйова”21. Безспорно по врме на заседанията и през следващите дни П.Волов е сред младите, които най -ентусиазирано вземат участие в споменатите „дълги разисквания”, ”написали циркуляри, извадили прокламации, направили си печат”.22

Може да се твърди със сигурност, че шуменският апостол е взел участие в съставянето на две от прокламациите, едната популярна със заглавието - „Милий народе български” и подписана от името на „хиляди български въстаници на Балканът” и другата, съчинявана в съавторство с Тодор Пеев - „До мюсюлманите от Европейска Турция”от 28 август. В това обръщение, започващо със „Съотечественици”, авторите демонстрират своите демократични разбирания и толерантност, декларирани в стила на Левски. Едно от най-важните решения на събранието е това за избора на Апостоли, които да подготвят народа за бунта. Според самия Ботев „емисари за сигнала”, изпратени в Българско са 15 души. Наличната документация, достигнала до нас сочи , че Събранието избрало следните „най решителни и влиятелни пред народът ни апостоли”: П. Волов - назначен за мисионер на І-ви Търновски рев.окръг, което е видно от Касовата книга.По-късно обаче, изглежда той сам решава и съгласува с БРК – да отиде и ръководи Ловешкия рев.окръг с център Троян, където вече е бил и има верни поддържници-някогашните съратници на Левски. Волов поема да оглави този окръг и с друга цел. Той е определен още във Влашко да бъде помощник на войводата Хитов, предводителя на голямата чета, като го посрещне в по-сигурна област -Троянския Балкан.Този факт свидетелствува още веднъж, че БРК е оценявал високо качествата на шуменския революционер.Това наистина е една достойна и отговорна длъжност за младия агитатор въпреки неуспеха на революционната акция от есента на 1875 г. Оценка за свършеното от Волов в І РО дава З.Стоянов и тя е много показателна:”По другите градове на България не стана и това,което направиха в Троян”24.

Изключителен като народен водач,Волов умело прилагал на практика своите разбирания, формирани на основата на най-прогресивните за времето идеологии- западно-европейския утопичен социализъм и народничеството на руската революционно-демократическа мисъл. Това му донася още по-големи успехи в следващия етап от неговата революционна дейност и той е свързан с участието му в следващото политическо формирование-Гюргевски революционен комитет.

Провалът на въстанието от есента на 1875 г., довежда до разтурянето на БРК и до образуване на нов ръководен политически център, сформиран от по-младите и радикално настроени дейци. Сред тях отново е П. Волов. На последната проява на БРЦК - събранието в Букурещ от 1 октомври 1875г., шуменецът не присъствува, поради факта,че не е пристигнал още в Румъния.Той идва в началото на ноември с. г. и отсяда в Гюргево, където вече са събрани около 15-16 негови другари.. Ядрото на новото формирование е съставено от: Ст. Заимов П.Волов, Н.Обретенов и Иларион Драгостинов. По-късно се включват и останалите, последен идва Ст.Стамболов.