Всички единодушно решават, че „трябва да се използува общото въодушевление на народа” и да се предизвика ново „още по-голямо въстание”, което насрочват да избухне през пролета на 1876 г. Заседанията на Гюргевския РК започват на 11-12 ноември и продължават до 25-ти. За председател на новия комитет е избран Ст. Стамболов. Работи се напълно тайно, като се забелязва стремеж да не се ангажират дейци от различните групировки на българската емиграция в Букурещ и от други градове на Влашко и Русия. От времето на тези заседания, е едно от най- интересните лични писма на младия апостол П. Волов до побратима си Тодор Пеев. То е една своеобразна прокламация на шуменския революционер, от която се усеща осезаемо духа на времето и решимостта на гюргевските апостоли. В това писмо Волов декларира: „ Считам, че человек подготовлява епохата, цзатова макар да има и с хиляди пречки отпреде ми пак не мога се отречи от избраната един път за всегда цел..” Обр. 6
С вишегласие по време на заседанията, както е известно, страната е разделена на 5 революционни окръга и са определени съответните им главни апостоли и помощници. Единодушно за ръководител на ІV РО е избран П.Волов, а той от своя страна сам избира за свой помощник- Гаврил Хлътев. Заседанията на ГРК, независимо, че за секретар е избран Ст. Заимов, не са протоколирани.Това е нещо различно от дотогавашната практика на БРЦК, в която една част от апостолите са вече участвали. Но единственото изключение се оказва едно пълномощно писмо, чието фотокопие се съхранява в къща-музей П.Волов и доскоро беше документ с неидентифициран произход и автентичност. Фотокопието е забелязано през 1997 г.в музея на Волов случайно, което провокира проучвателския му интерес и благодарение на това, той откри наскоро и оригинала. Това е едно пълномощно писмо, което се съхранява в Института по история на БАН, в архива на Стефан Стамболов. Но според учените проф. М. Куманов, Пл. Митев и други специалисти, това е автентично и единственото запазено като текст ПЪЛНОМОЩНО написано лично от Стамболов като Председател на Гюргевския РК. Пълният му текст е следният:
”ПЪЛНОМОЩНО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АПОСТОЛИТЕ, СТАНАЛО В СЪСЕДНАТА НАМ БРАТСКА СТРАНА РУМЪНИЯ ПРЕЗ М. М .НОЕМВРИЙ 1875 ГОДИНА, УПЪЛНОМОЩИ Г-ДА П.В./Г.Б. ДА УРЕЖДАТ И УПРАВЛЯВАТ РЕВОЛЮЦИОННИТЕ КОМИТЕТИ В ЗАПАДНА ТРАКИЯ.С ГЮРГЕВО,15 ДЕКЕМВРИЙ 1875 ГОД.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АПОСТОЛ.СЪБРАНИЕ „С.С.”
Това пълномощно се оказа рядък, уникален документ за историята на Априлското въстание. Той допълва дискусионните моменти около въпроса дали по време на своите заседания в Гюргево апостолите са водили някакви протоколи или други писмени бележки или не.25
От многобройните академични изследвания в подробности е изяснена работата на този комитет по изработване на общия план на въстанието, задачите, подготовката и т.н. Особена роля обаче комитетът възлага на ІV РО. Планът за действията в него се разработва от специална комисия, по-късно на събранието в Оборище, но на основата на общите Гюргевски комитетски решения. Основният принцип, който, защитавали апостолите е да се разчита основно на народните сили. Те не изключвали обаче, желанието да се предизвика чрез това въстание помощта на Русия. В политически план водачите издигали стремежа за възстановяване на българската държава и държавност, което им е завещано още от Раковски и Левски. Затова те не изработват нова политическа програма, нито нов устав, а се основават на утвърдените вече програмни документи на БРЦК-Програмата от 1870, Наредата на Левски, Уставът от 1872 г., който е основен документ за ръководството на ГРК и за самото въстание през 1876 г.Техен идеал е святата и чиста „демократска република”. Съдбата на Гюргевския РК след прекратяване на заседанията на общото събрание в края на декември 1875 г.е ясна. Като формирование се счита, че съществува до 25 декември, но неговите учредители и дейци изчакват известно време, за да извършат съответната подготовка. А от съображения за сигурност напускат Румъния след 7 януари 1876 г.
За П.Волов и неговия помощник се знае, че стъпват на родна земя на 9 януари 1876 г., със сръбски паспорти и нови имена - Петър Ванков и Георги Бенковски. В края на месеца,те вече се установяват в назначения им окръг-Пловдивски, избирайки по-сигурен военнно-революционен център- китния градец Панагюрище. В заключение може да се обобщи, че в периода на най-голям революционен кипеж в Българско – 1874-1876 г. П.Волов израства като авторитетен член на ръководния политичиски център – БРЦК, достоен заместник на Левски, нороден водач и въстанически предводител.
БЕЛЕЖКИ: 1 Братоев Б. За избора на заместник на В.Левски.,Векове,1987,кн.3,с.33. 2 Шарова Кр. БРЦК - партия на българската национална революция сп. Искторически и военно-патриотични знания ,1990,1-2, с.87. 3 Чилингиров Ст. П.Волов -Животописен опит.С.,1940,с.79. 4 Панайотов Тр. Панайот Волов.Живот и дело.Шумен ,2000,с.54 и сл. 5 Греков М. Как ние освобождавахме България. С.,1990, с.122. 6 Джумалиев Г. Град Шумен и шуменци в революционните борби преди освобождението.В:Сб.Шумен – Коларовград, кн. І. Коларовград, 1960, с.72. 7 Братоев, Б. Панайот Вичев Волов.Биографичен очерк.Шумен,1991,с.13. 8 Маринов В. Плисковско/Абобско/поле.С.,1945. 9 Братоев, Б. За избора....с.36. 10 Митрополит Симеон. Едно писмо.-Мир,1937, №10980/25.02. 11 Страшимиров, Д. История на Априлското въстание,т.І,Пловдив,1907. 12 Пак там с.157. 13 Братоев, Б. За избора на заместник..., Векове, 1987/3, с.33 ; Панайот Волов. Биографичен очерк, Ш., 1991, с.16. 14 Страшимиров, Д. Т. Архив на Възраждането,Т.І,с.131. 15 Ботев, Хр. Съчинения,том ІІІ,С.,1950. 16 Митев Пл. Българският революционен комитет 1875.С.,1998,с73 исл. 17 Стоянов, З. Христо Ботев.Опит за биография.С.,1946, с. 261 18 Митев.Й. Едно писмо на И. Драсов за преустройството на БРЦК в 1875 г. и подготовката на народното въстание в България. ГМСБ,1998,с.57. 19 Косев, К. Н. Жечев, Д. Дойнов. Априлскотно въстание и съдбата на българския народ, С.,2001,с.52. 20 Митев,Пл. Българският РК 1875 г. с.100. 21 Пак там, с. 93. 22 Стоянов З. Опит...с.260. 23 Братоев, Б. Военно-революционни възгледи и дейност на П.Волов /1869- 1875/ИИМШ, 1992/ 7, с. 176. 24 Стоянов, З. Записки по българските въстания, С., 1965, с.122. 25 Куманов, М.,Д.Иванов.Пълномощното на Бенковски и Волов, в. Република, 12.2001, с. 3.