Шуменската крепост се намира на около 2 км. от съвременния град, в източната част на Шуменското плато. Тя има изключително значение най-вече като археологически обект, но също и като исторически, макар и почти да не се споменава в писмените извори. От проведените проучвания стана ясно, че това е една от най-старите запазени до днес крепости в България. Още в началото на ХХ век изследванията показаха, че районът на Шумен е бил обитаван през медно-каменната епоха (ІV хил. пр.н.е.). Първото поселение в местността Хисарлъка, където е разположена крепостта, се появява в началото на ранножелязната епоха. Това селище е било неукрепено, датира се от ХІІ в. пр.н.е., а по сведения на Херодот (V в. пр.н.е.) жителите в района са били траки от племето гети. Жилищата тогава са били от кирпич и други нетрайни материали. През І в. пр.н.е. територията е завладяна от римляните. Те построяват тук стена с правоъгълна и полукръгла кули и каменни жилища с улици, развалините на които са запазени и до днес. През V-VІ вв. крепостта е в състава на Източната римска империя (Византия). Византийците издигат тук нови стени – с ъглести кули, баня с хипокауст и църкви. През VІІ в. тя е разрушена, но най-късно през ІХ в. е възстановена като българска. През Първото българско царство са били реставрирани византийските стени и кули, в западната част на крепостта е построена цитаделата – резиденция за управителите на крепостта, а след Покръстването са възстановени и църквите. Предполага се, че тогава се появява и името на града – Шумен, вероятно произлизащо от Симеонис (град на Симеон) или от „зашумена” местност. През византийското владичество крепостта е била разрушена от печенегите, но скоро е възстановена, а през Второто българско царство тя изживява своя най-голям разцвет – превръща се в един от главните икономически и културни центрове на Средновековна България. Тогава тук е имало много грънчари, каменоделци и дори – монетарница на цар Иван Александър. В края на периода твърдината дори била посетена от цар Иван Шишман – свидетелство за важното и` политическо значение. През 1388 г. крепостта е завладяна от османците. През 1444 г. е превзета от участниците в последния кръстоносен поход. Начело на похода стоял Владислав ІІІ Ягело – крал на Полша, Литва и Унгария. Османците отказали да приемат кралското предложение да се предадат и упорито се съпротивлявали. Тогава кръстоносците я превзели с щурм, но това довело до значителни разрушения, след което е била изоставена завинаги. Населението се премества по склона на платото и в равнината, където се развива съвременният град Шумен, чиято история остава неразривно свързана с историята на крепостта.
Днес Шуменската крепост е твърде интересен археологически и туристически обект. В периода 1957-1987 гг. тук бяха проведени разкопките, а през 80-те год. бяха извършени и първите реставрации на части от стените и кулите, подновени през лятото на 2010 г. При това, Шуменската крепост не е изолирана. В съседство с нея са прочути обекти – старите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара. В района също са и Регионалният исторически музей, четири къщи музеи, Паметникът „Създатели на българската държава”, Томбул джамия, тракийската гробница в с. Ивански и късноантичната крепост при с. Войвода. Археологическият обект „Шуменска крепост” е включен в групата "Археологически паметници с национално значение" по следните причини: 1. Поради изключително дългото и` съществуване като поселение – около 2600 години – крепостта на сравнително малка територия (32 da) представя находки от шест големи епохи: тракийска, римска, ранновизантийска, ранносредновековна, късносредновековна, османо-турска. През тези епохи са преминали всички български земи, което е доказателство, че тя е не от местно, а от национално значение и може да представя не само историята на шуменския край, но и на цялата българска територия. При това, тук има намерени и уникални паметници на културата: шуменската плочка с изображение на танцуващ мъж и шуменските монети на цар Иван Александър. Има и други ценни находки, представящи общобългарската история: букел-керамика от халщатската епоха, прабългарски коланни апликации, литургични съдове и сграфито-керамика от ХІV век. 2. Крепостта е един от най-добре проучените и експонирани паметници на културата в цяла България. Към обекта има и малък музей, в който са представени част от намерените предмети. Това позволява на посетителите да се запознаят с нейната история на самото място. 3. Крепостта е важен туристически обект. Тя заема удобно местоположение: само на 2 км. от голям град с развита туристическа инфраструктура (наличие на хотели и ресторанти). Освен това, наблизо има кръстопът на два важни туристически маршрута – от София и В. Търново към Девня и Варна и от Русе, Силистра и Свещари към Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Това също показва националното значение на Шуменската крепост като пряко свързана с туризма по посочените маршрути в България. 4. Крепостта има и международно значение. Нейната история предизвиква интерес у посетители от най-различни страни от всички части на света, а у граждани на Полша, Литва и Унгария (страните, изпратили участници в похода на Владислав ІІІ) – дори и патриотична гордост. Чрез историята на тази крепост чужденците се докосват до общобългарската история. Доказателство за това е и провеждането на възстановката „Доблест и слава”, в която участват членове на няколко български и чужди организации, а и посетителите и` са от различни градове на България и чужбина. Ако се възстановят достатъчно стените, районът може да се използва и за музикални, театрални и дори кинопродукции. 5. Територията на Шуменската крепост е част от Природен парк „Шуменско плато”, което я превръща в удобно място за отдих и почивка. В съседство има или сега се изграждат няколко хотели и ресторанти. До крепостта води удобен и добре поддържан автомобилен път, както и няколко екопътеки.