На 15 януари в с. Садина при ген. Прохоров, командир на 1-ва пехотна дивизия към ХІІІ-ти корпус пристигат десетина разградски жители, който поднасят благодарствен адрес от името на жителите на града. Те заявяват, че на гарата има около 300 войници, а в града само около 500 черкези и башибозук. По заповед на ген Прохоров полк. Марков с 3-ти батальон от Невския полк с две оръдия от Донската № 21 батарея и два ескадрона драгуни от Рижкия полк се насочва към Осенец и Гецово за да провери информацията. Ротмистър Скарятин, който води предния отряд, край Осенец е пресрещнат от черкези. След кратка престрелка черкезите са отблъснати, но получават подкрепления и се съсредоточават в землището между селата Осенец и Гецово. Двама казаци, Галушкин и Чумаков, успяват да прекъснат телеграфната линия като събарят стълбовете. Черкезкия отряд се събират в Гецово готови за бой. По заповед на полк. Марков част от драгуните настъпват в селото, а други предприемат обход. Това принуждава черкезите да напуснат селото, като се изтеглят в района между Гецово и Разград. Тук заемат позиции и редовните турски войски състоящи се от 8 батальона, 12 оръдия и нередовни части. Оръдията са разположени по височините около пътя за Разград. От тях 4 батальона и 7 оръдия са разположени край жп. гарата до с. Стражец. Руските войски заемат позиция пред с. Гецово в посока към Разград. Турските части започват настъпление към двата фланга. Драгуните от Рижкия полк се укрепяват и получават подкрепление от 3-ти батальон на Невския полк и две оръдия. Турската артилерия обстрелва руските позиции като с това прикрива пехотата. Драгуните изчакват тя да настъпи близо до нея и по заповед на майор Немсадзиев открива стрелба принуждавайки противника да отстъпи. В помощ на драгуните идват четири роти пехота от Невския полк. Една рота от тях прикрива руските оръдия, а друга оказва помощ на драгуните. Останалите две роти остават в резерв. Турците също получават подкрепления от два табора и отново атакуват десния фланг, като имат подкрепата на артилерията, но руските оръдия отговарят на огъня. Майор Здановски изпраща на там една рота, която спира турската пехота. В престрелката се намесват и черкезки конници, но и те са отблъснати от руския залп. В това време започва да се свечерява и да вали мокър сняг. На левия фланг турската пехота се спуска от височините край жп. гарата. Тук в помощ на руските войници идва още една рота от Невския полк. След кратка престрелка турските войници се връщат на изходните си позиции. С това сражението приключва. Около 5 часа сутринта последните турски части се изтеглят към жп. гарата и от тук с влак се отправят за Шумен. През нощта въпреки студа и снега руските части начело с ген. Прохоров се придвижват от Садина към Гецово. Сутринта на 16 (28) януари той заповядва на полк. Марков лично да огледа ситуацията. Към 8 часа с дивизион драгуни от Рижкия полк той се насочва по шосето за Разград като се натъква на отряд черкези. Преследвайки ги драгуните влизат в Разград и обхождат града. Един ескадрон от 120 войници е изпратен по пътя за Шумен, половин ескадрон към жп. гарата, другата половина заема пазара и редица обществени сгради. Към 9 часа при ген. Прохоров идва депутация от разградски жители, която заявява, че в града няма редовни военни части. Около 10 часа край Гецово се събират и другите батальони от Невския полк. Към 11 часа полка воден от командира на дивизията, ген. Прохоров, влиза в Разград. На днешния площад Възраждане е посрещнат радушно от българското население и му е поднесен благодарствен адрес на френски език. На жп. гарата са овладени големи количества фураж, продоволствия и патрони. Около един часа след обяд в Разград влизат колоната на ген. Дудински движеща се по направлението Зараево - Ломци - Благоево. В нея са включени Нарвския и Копорския пехотни полкове и артилерия. Около два часа след обяд тържествено е посрещнат и командира на ХІІІ-ти корпус княз Дондуков-Корсаков. В сражението на 15 януари край Гецово участват 2-ри и 3-ти ескадрон от 11-ти Рижки драгунски полк. Това са и войниците, които сутринта на 16 (28) януари водени от полк. Марков първи влизат и овладяват Разград и жп. гарата без бой.
В същото време през нощта на 15 срещу 16 януари в Разград се събират башибозушки отряди, които започват да разграбват града. След изтеглянето на последните редовни войски градът е трябвало да бъде запален. Последния каймакамин на града Назъф бей с помощта на 50 души от четата на Алтън Заде спират черкезите и предотвратяват нападението над българската махала. Тази чета е била съставена от доброволци, турски младежи от столицата. Служещите в нея са синове на богати хора и се отнасят с еднакво уважение към цивилното население независимо дали са мюсюлмани или християни. По тази причина те не допускат в града да има изстъпления при оттеглянето на турската армия и башибозука. През нощта обаче черкезите и башибозука разбиват и ограбват дюкяните в централната част на града. Призори и последните редовни части се изтеглят към Шумен. С тях се изтегля и почти цялото турското население от града. Българското население разбива военните складове и се подготвят за самоотбрана. Призори на 16 януари българите живеещи в махалата Варош барикадират улиците за да не допуснат башибозушките отряди. В покрайнините на града и лозята в местността „Сейрян” се събират башибозуци, но след кратка престрелка са прогонени. В града се установява безвластие и група младежи, сред които са Руси Стоянов и Бончо Раданов преоблечени с турски дрехи движейки се по край течението на р. Бели лом достигат до руските войски в Гецово и съобщават за напускането на града от редовната армия.
След влизането на руските войски в Разград тук се установява щаба на ХІІІ-ти корпус. Известно време преводач на княз Дондуков-Корсаков е свещеник Стефан Недев от с. Благоево. Към съседните села от региона са отправени руски части, които трябва да прочистят селата от евентуално намиращи се там турски отряди. Една част от тях остават разквартирувани по селата до края на войната. Основна задача на частите от ХІІІ-ти корпус е събиране на информация относно състава и движението на турските войски в Шумен и региона.
Иво Стоянов завеждащ отдел „История на българските земи ХV-ХІХ в.” към РИМ-Разград