Никола Икономов е роден в Жеравна през 1820 г. Първоначално учи при баща си в килийното училище, а след това сам се образова. През 1846 г. се установява в Разград. Тук създава първото взаимно и първото класно училища в града. Никола Икономов е автор на книгата „Земледелие“, с която поставя началото на селскостопанската литература в страната. През 1852 г. сключва брак със Стака Николица. Известно време е учител в Русе, но през 1871 г. се завръща в Разград. В този период той е и дописник на „Цариградски вестник” и участва в създаването на местния революционен комитет. Никола Икономов е водач на българите в борбата му за независима църква. През 1874 г. приема църковен сан и служи в църквата „Св. Николай”. Никола Икономов е делегат в Учредителното събрание през 1879 г. Той умира през 1897 г.
През 1869 г. се основава читалище „Напредък”. Негови дейци изнасят театрални постановки в града и близкото село Арнауткьой (Пороище). Светската музика през този период също има своя почва за развитие в града. Местния жител Христофор Чалгаджиев свири на цигулка, друг известен музикант е Бърни Бърнев.
На 22 януари 1872 г. В Разград идват Ангел Кънчев и Марин Цонзаров, които създават местния революционен комитет. В него влизат: Н. Икономов, Бърни Бърнев, Гани Чернев, който е избран за председател на комитета. На следващия ден е изграден и комитет в село Пороище. Тук ръководител е свещеника Иван Самоковски. Комитетите съществуват твърде кратко. След вестта за самоубийството на А. Кънчев те са разпуснати.
По време на Априлското въстание от с. Хърсово излиза малка чета, която стига до Горна Оряховица и разбирайки за провала на въстанието се прехвърля в Румъния. През месец май край града преминава четата на Таньо Стоянов. След неговата смърт на Керчан байр неговата глава с тази на двама негови четници са донесени в Разград и заровени в старите гробища. В хода на Освободителната война в българското опълчение служат 42 младежи от Разград и региона. Димитър Енчев загива в боя край Стара Загора, а Георги Христов е убит на връх Шипка.
В хода на войната от 1877-78 г. в Разград е щабът на Източнодунавската турска армия. На 14 юли 1877 г. край с. Езерче се състои сражение между руските и турски войски. Части на руската армия в състав от: 137-ми Нежински, 138-ми Болховски и 12-ти Ахтарски конен полк с поддръжка на артилерия постигат успех в сражението. В него загиват 77 руски войници.