В началото на ХІХ в. Разград е малък провинциален град разположен от двете страни по течението на р. Бели лом. В пространството между джамията „Ибрахим паша”, часовниковата кула и старата турска баня се оформя централната част на града. В този район са разположени редица дюкяни и занаятчийски работилници. По заповед на тогавашният управител Хасан ефенди около града е изкопан ров и издигната немного висока кирпичена стена. През руско-турската война от 1806-12 г. през 1810 г. Разград е превзет от руските войски след кратко сражение. През войната от 1828-29 г. градът също е превзет на два пъти от руските войски без да се водят големи сражения. След тази война започва оформянето на новият облик на града състоящ се от 11 махали, в които живеят хора според своята религиозна принадлежност.

След Кримската война сред българското общество постепенно навлизат новите европейски порядки. Силен тласък за това дава развитието на търговията и отварянето на пазара за западноевропейските манифактурни стоки. По различни данни в тези години в града работят над 200 занаятчии. Най-многобройни са абаджиите, железарите, грънчарите, месарите и други. Благоприятен фактор за развитието на голяма част от занаятите има и доброто състояние на животновъдството в региона. По обобщени данни към средата на 70-те години на ХІХ в. в 121 села спадащи към Разградска каза се отглеждат 181 713 животни. Основно застъпено е отглеждането на овце – 102 685, кози – 37 893 и крави – 24 872. Основно застъпено е отглеждането на овце, кози и крави. Наред с това се развива и лозарството и градинарството. При занаятчиите най-многобройни са тези занимаващите се с текстилна продукция: абаджии - 99, шивачи - 7. Занаятчиите от обущаро- кожарската сфера са 84 човека. Драгите занаяти са представени от: железари - 27, грънчари - 10, хранително-вкусови - 38, сапунджии - 6 и други - 10 човека. Всички съсловни производители имат свои еснафски организации, които защитават и регламентират техния труд. Местни търговци продават свои стоки на Търговищкият и Пазарджишкия панаири. През 1843 г. в западния край на Разград е изградена фабрика за рафиниране на селитра.

Благоприятен фактор за развитието на търговията оказва изградената и пусната в действие през 1866 г. железопътна линия Русе - Варна. Чрез жп. линията през Варна се внасят стоки от столицата. Другото основно направление на търговията е Русе, от където влизат редица европейски стоки.

През 60-те години по инициатива на управителя на Дунавския вилает, Митхат паша, започва активно строителство и обновяване на града. В централната част се събарят редица стари сгради и се построява нова търговска улица. Издигната е нова голяма административна сграда. През 1864 г. е издигната новата часовникова кула дело на самоукия майстор строител уста Тодор Тончев. С административната реформа от 1865 г. Разград е издигнат в каза от втори клас в състава на Русенски санджак. Всичкото население в Разград достига 9 763 души. След Кримската война в района на Лудогорието са заселени черкези идващи от полуостров Крим. При преброяването на населението през 1873 г. в разградска каза живеят общо 44 075 мюсюлмани и 15 078 немюсюлмани. През 1860 г. в града се изгражда новата църква „Свети Никола”. Местното християнско население се включва в борбата за независима българска църква. Икономическото замогване на населението дава възможност и за развитие на частното строителство. Новатор в областта на европейската мода е търговеца Георги Попов. Неговият магазин е устроен по европейски образец, а той се облича с панталони, риза и обувки.

Поглед към Разград в края на 19-ти век
Поглед към Разград в края на 19-ти век

Икономическото раздвижване има свое отражение и върху духовното развитие на обществото. През изминалите столетия в Разград към църквата съществува килийно училище. Килийното образование има основно религиозен характер, но през ХV - ХІХ в. християнското възпитание запазва националната идентичност и българското съзнание на населението. Свидетелство за такова училище съществуващо в Разград към местния храм е един надпис върху камък вграден в южната стена на църквата. През ХVІІІ в. в града просветителска дейност развива поп Райко от Елена. В началото на следващото столетие тук като учител работи Христофор Никович. След края на Кримската война настъпва чувствително раздвижване на икономическия живот в българските земи. В Османската империя навлизат много финансови капитали от Западна Европа. Освен във финансово измерение контакта със западните държави се отразява и в духовното развитие на българското общество.

През втората половина на ХІХ в. българското население в Разград полага основите на светското образование. Основен принос за това има роденият в Жеравна Никола Икономов и съпругата му Станка Николица. Двамата освен учители са и издатели на съвременна книжнина. Станка Николица Спасо-Еленина е родена в Разград през 1835 г. в семейството на търговеца Спас Стоянов и Елена Спасова. Тя учи в девическото училище при видния възрожденец Никола Икономов. Станка Икономова работи като учителка в девическите училища в Разград до 1866 г. и в Русе в периода 1866 - 1871 г. Тя е сред основателите на разградското женско благотворително дружество „Ступанка“. Освен с преподавателска дейност Станка Николица се занимава и с превеждане на книги от сръбски език. Тя е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“. С тази книга тя поставя открито въпроса за еманципацията на жената. Българката трябва да бъде не само добре възпитана и образована женна и съпруга, но и обществено активна. В края на книгата публикува четиристишие, с което става и първата българска поетеса. Идейните послания на книжката стават наръчник на женското образование, на пробуденото женско движение за повече просвета и култура. Книжката се приема радушно от учителското съсловие и в някои училища се ползва като помощна литература. Станка Николица почива в Разград през 1920 г.