Посрещане на унгарските емигранти в Шумен - 1849

Път на четата с предводител Панайот Волов 1876 година.
Панагюрище-Стрелча, /20-23.04./-Клисура-/ 23-25.04./-Старосел(Старо Ново село)-25.04- .с. Слатина-25.04, Копривщица/ 25.04/ - Паничери-25.04 - Старо Железаре-26.04 Веригово /26.04/- Клисура-27.04-падане на Клисура (Върлишница) Копривщица- 27.04.-Дерелии-28.04- Сопот-Бяла-28-30.04-Копривщица-29.04-1.05.1876- от 30 април -път към Клисура- 1 май м. Вельова черква, 2 май на изток по пътеката от Клисура за Тетевен река Равна- река Петрешка-м.Чумина поляна-Стара планина- ф манастир -м. Старо Беклеме-м.Каменидица-път-Пирдоп-Златица-м.Козница- вр.Вежен-Левски-Осъм- вр.Ботев-(Калоферски Балкан)-път към Троян- Рибаришки проход-вр.Русалка-Топлеш-Тодорица-към Преображенскиф манастир- Габрово (Габровски Балкан)-Поповица-Дряновски манастир-с.Самоводене )Търновско)- Климент-Пейчиново--Беленски колиби- с.Бяла(Русенско)/26.05.1876/

Предводителят действа с размах , взема справедливи и навременни решения, както по логистичното осигуряване на муниции, провизии, здравни пунктове и центрове за настаняване на въстаници и население, така и с чисто военно –стратегически средства изгражда позиции, организира въстаническите сили. С всички средства подпомага и осигурява координацията с другите въстанически окръзи и с техните водачи. А благодарение на неговата съобразителност, проявена на 22 април 1876 г. са изведени и спасени от обкръжение и унищожение около 250 въстаници от местността «Свети Георги» край село Стрелча. Неговотото голямо човеколюбие и отговорност пред народа той влага в делата си , убеждавайки ни и в правотата на думите на Стоян Заимов : «Волов бе умът на Средногорското въстание» и на кон или пеша, неговата «Хвърковата чета» била навсякъде, при хората, в огнищата на бунта.