Както е известно този неуспех към Карлово и Карловско на водачите на бунта довежда до реакцията на копривщенските чорбаджии. Първият капан бил поставен за въстаническия щаб. На 29 април ненадейно аптеката е заключена и под стража били поставени апостолите Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Никола Караджов, Григор Божков, Христо Благоев и други. Както е известно копривщенските чорбаджии правят опит «да арестуват по-личните дейци на въстанието, за да ги предадат после на турската власт» . Благодарениие на помощта на Павел Бобеков, Манчо Манев и Орчо войвода, апостолите са освободени и още същата вечер от Копривщица тръгва чета от сто души, начело с апостолите и поема към Балкана. Обр. 5.
Първо всички се спират на «Чумина поляна» , тъй като височините ги принуждават тук да оставятконете си На 1 май четниците са на билото на планината, като склонът по който се движат съединява Средна гора със Стара планина.Четата спира при стражарницата «Старо беклеме» и после се спускат към местността «Каменидица» При м. «Козница» четата спира да отдъхне от тежките преходи . П. Волов и някои от клисурските въстаници продължават пътя си, като се надяват, че останалите ще ги настигнат.За този момент от пътя на последната чета на апостола сведения дава клисурския учител Христо Драганов Някои от участниците в тази чета се отделят в различни посоки. Останалите четници нощуват на връх Вежен и на сутринта поемат на север, към Троянския Балкан. На 2 май групата на Волов потегля в източна посока, към Тетевен. Смята се , че при Рибаришкия проход те изчакват своите другари. Волов скицира местността. Както е известно той има много добри познания по топография и картографиране, знания, които добива в Николаевското училище от преподавателите си – флотски офицери. На това място четата води сражение при което загива Никола Караджов. Престрелката се състои в гората западно от връх Капуджин.Все повече намаляващата чета на войводата Волов На 3 май минават покрай Рахманларе, изказчват се нагоре по билото и 4 и 5 май са вече при кракачанските колиби в Троянския край. На 6 май Воловата чета се състои вече само от 12 души, които минават река Жеревица. След неуспешните опити на Панайот Волов да възобнови въстаническа дейност в Троянския край и в своето добре познато средище Троянския манастир, войводата нарежда преспиване в землището на село Бели Осъм, на 7 май потеглят за Троян. След нощувка в м. Чучул , в махала «Рибня» се насочват към м «Средни дял» и към Ново село.и с. Колибето. Продължавайки пътуването си на изток,, по билото на Балкана,достигат Габровския Балкан с надеждата да се свържат с въстаналите си другари от този край. На 11 май се натъкват на потеря , на 13 май продължават да се скитат и стъпили в Кръвенишкия боаз, Габровските махали Тръничка, Гарванска и Руевци и след Севлиевските села хващат пътя за Свищов.При село сърбеглий се натъкват на потеря.На 17 май стигат община Ядъмовои нощуват в Дряновското землище, при село Леденик, на 19 май спят легнали на брега на река Янтра. Деветима пристигат в , Търново. От съображения за сигурност четата се раздела на три групи по трима. Волов, заедно с Георги Икономов и Стян Ангелов образуват първата група.Синджирлийският учител Кольо п. Димитров Ненчо Искров Налбантина и Стео Стоевоформят втората група. Останалите,двамата панагюрци Павел Бобеков и Манчо Манев и учителят от Клисура Христо Драганов съставят третата. В спомените си последният четник разказва за този момент: «Разделихме се братски, с пожелание Бог да ни Пази» Първата група има благосклонна съдба и тя се спасява във Влашко.Втората се среща за кратко със своите другари кра търновското село Самоводене, а после край лобното място на тримата от Воловата група- село Бяла, Русенско. Главният апостол и неговите двама другари загиват привечер на 26 май 1876 г. В леденостудените води на реката Янтра.
Така младият шуменец и четнически предводител изпълнява своя дълг към «нещастното си отечество» и изпълнява поставената мисия да бъде един от двигателите на българската революция.
В заключение могат да сее направят следните няколко извода.
В бунтовните дни на Априлското въстание главният апостол на Четвърти революционен окръг се доказва като опитен водач и въстанически предводител. Неговата активна революционно-агитационна дейност дава значителни резултати, анализирайки фактите, че той стрикно спазва наложената от Васил Левски традиция при създаването на революционни комитети. Обр 6.
Със същата последователност, методчност и организираност той възобновява или създава нови ядра на комитетската мрежа в поверения му район и се свързва със същите съратници на Апостола. Голяма част от селищата където е осъществявал тази дейност, те се включват във въстанието или излъчват свои дейци, които взимат участие в четите Г. Бенковски, на П. Волов и на останалите местни предводители. Болшинството от изявените водачи във въстанието като Тодор Каблешков , Павел Бобеков, Никола Караджов, Георги Икономов и други, остават до край и редом с него, в сраженията по въстаническите позиции и в предвожданато от него конна чета. Тя е посрещана навсякъде с възторг и упование от населението. В поверения си район на действие, апостолют откликва на всеки зов за помощ, подаден от всяко въстанало селище. Обр. 7., Обр. 8.