Селища на четниците влезли в състава на четата на Панайот Волов 1876 година.
Веригово-(Синджирлии) (дн.кв. на гр. Хисар), Горна махала, Долна махала, Топлидол, Очеполци (Ферезлии), Росен, Черногорово, Мързян, Бошуля, Карабунар, Пещера, Брацигово, Батак, Аликочово, Бега, Козарско, Жребичко, Царацово, Пловдив, Радилово, Разлог, Банско, Горно Вършило(Съртхарман), Долно вършило, Буково, Златица, Пирдоп, Копривщица, Панагюрище, Мечка, Поибрене, Мухово, Бега, Козарско.
С нея, на 23 април-Гергьовден пристига в Клисура, посрещнат с безгранична радост от местните жители. Там присъства на черковната служба и при освещаване на клисурското знаме. Организира отбраната тук и разпределението на въстаническите сили по позициите в местностите на въстаническите позиции в местностите «Зли дол» и «Пресвета». Една голяма част от четата му остава до края на ожесточените сражения и защитата на селището.
Тук Волов лично посреща куриерите с известията за хода на въстанието в селата зад Средна гора, Сопот, Карлово и Стрямската долина. Тук той се разпорежда да се вземат допълнителни мерки за укрепване на силите към посока Карлово . С пребиваването му на въстаническите позиции са свързани и интересни случки, характеризиращи облика на младия войвода- процесът срещу «Мехмед ефенди и неговите пратеници» или срещу предателите и тяхното наказание, извършено от самия него. Военният съвет, начело на който е той взема някои неотложни мерки за укрепване на отбраната на селото. За Злидолската позиция Волов определя да бъдат поставени най-скоро приготвените черешови оръдия. Нарежда цялото население да се изнесе и укрие в гората Върлищница, югозападно от селото, за да избегне погрома. При «Прекия път» също оставя хора за отбрана и 30 свои четници поставя на «Зли дол». Според Д. Страшимиров, междувременно и на път за Копривщица, Волов и Икономов се опитват да вдигнат с четата си Старо ново село, на 23 април като били с «дружина от стотина въоръжени хора». За повечето от тях се предполага, че са събрани на място или при опита си да вдигнат и село Паничери .
Всъщност, Карлово и Стремските села са определени за важна територия, където да се създаде втори въстанически център. След логическо анализиране на фактите, и документи като Протокола на копривщенци, трябва да се внесе една корекция в сведението на Д. Страшимиров: Волов успява на 24 април да «състави една чета от 43 души и замина за карловските села, да повдигне населението им, но като дойдоха до село Слатина и като забележиха, че от турците има вече нареждания, то се върнаха обратно на К-ца. Като предаде хората от четата му по старите им чети с други 7 души востаници той замина на 24 април за Ст.Ново село». От същия този документ научаваме още моменти от развоя на събитията и пътя на Воловата чета и по-нататък. На 25 април сутринта всички се събират заедно . Пристига и Петър Ванков /П.Волов/ с 9 въстаници от Копривщица и един горски топ с тях. Той казал да отидат и вдигнат Паничери, защото хората му искат да въстават, но някой си чорбаджия не им позволявал. Волов и Икономов достишгат до Паничери с чета, подсилена със староновоселци. По пътя си оставяли и стражи «по на един куршум разстояние». Георги Търнев предлага да направят «турски юруш». Така принуждават турците от нивята да побягнат. Завързва се престрелка в дерето при селото Макар в нея да няма жертви сред въстаниците, Волов се убеждава, че тази мисия за Паничери е вече пропаднала.Както в Слатина, така и тук той вижда, «че от турците има вече нареждания».От с. Паничери четата на Волов и Иконмов е прогонена от Неджиб ага, като тя се натъква на негови сили , но успешно минава в близост до Дудене /дн. Черничево/ и Старо ново село и отново се отправя за Копривщика, където влиза чак в полунощ.