Революционната агитация в ІV Революционен окръг е водена в 116 селища (включително и в Гюргево), и според данните в неговата територия са функционирали 101 революционни комитета.
Селища посетени от Панайот Волов за революционна агитация и подготовка на Априлското въстание-1876 г.
Карлово и карловските села- Красново(Крастово), Войнягово, Дъбене, Сопот, Клисура, Калофер, Веригово(Синджирлии), Паничери, Горна махала, Долна махала,Черничево, Чернозем (Каратопрак), Ръжево Конаре, Чирелии, Царацово, Пловдив, Перущица, Брацигово, Пазарджик(Татарпазарджик, Дюлево, Стрелча, Копривщица, Панагюрище, Радилово, Бега, Брацигово, Батак, Елешница, Беловица, Старосел (Старо-ново село).
Четиридесет и седем революционни комитета, образувани от Левски и възстановени през 1876 г., са 46.53 % от комитетите през април 1876 г. в Южна България. Броят на комитетите от времето на Левски и броят на активно участвалите в подготовката и провеждането на въстанието негови съмишленици водят до извода, че без огромната дейност на Апостола и неговите последователи за това кратко време – от януари до април 1876 г. не би могло да се вдигне населението на въстание. Приемствеността в революционното дело, опитът, психологическата нагласа за борба и освобождение чрез бунт, чрез революция съвсем очевидно са изиграли решителна роля .
Оставеното от него наследство е умело използвано от ръководителите на Априлското въстание в ІV революционен окръг. Както е известно границите на ІV Рев. кръг са установени точно в научната литература и територията обхваща значителна част от България. Пътят на Волов и Бенковски е описан многократно в съчиненията за Априлското въстание. Така както за Левски, и тук всяко селище има претенциите да е дало добър прием на апостолите, смесвайки местни и по-второстепенни агитатори обезателно с личната визита на Георги Бенковски или Панайот Волов. Едно обаче е несъмнено, че още в първите си стъпки те търсят известните им дейци, посветени в народното дело от Левски, и се опират на организациите създадени от него . Апостолската им мисия в поверения окръг започва за двамата първо в Клисура, където стъпват на 15 януари 1876 г. основават революционен комитет, след което преустройват организацията на комитетите в Сопот и Карлово, изграждат нов в град Пловдив и укрепват съществуващия местен РК в с. Царацово, със съдействието на Иван Арабаджията и отново се връщат в Карлово при Васил Караиванов. Както е известно, за по-бърз успех на делото двамата апостоли се разделят и действат поотделно. По препоръките на своите съратници тогава те избират за център на революционния окръг Панагюрище, защото е настрани от големите градове и от турските власти и има будно население с борчески традиции . Затова Бенковски поема натам, на запад и на юг от него. А П. Волов се насочва на изток, към Копривщица, Клисура, Карлово, Пловдив и селата, намиращи се по долината на река Стряма. Като убеден привърженик на „народничеството”, идейно течение с което той се запознава добре по време на шест годишното си пребиваване в Русия. Волов възлага големи надежди за успеха на делото и на участието на селското население. Първото селище, което той посещава след раздялата си с Бенковски е Татар Пазарджик , а оттам се насочва отново към Карлово. Но пътищата на двамата другари отново се пресичат и според едно новооткрито сведение, те са заедно в Калугерово: „Тук се върнал и Волов, с когото на 15 февруари вечерта сиропосна неделя заговяват у Дринови” . По време на тази тяхна среща те решават да бъдат спечелени важните български центрове на другия бряг на Марица- Перущица, Батак и Брацигово. В следващия ден са в Панагюрище, а на 17 февруари потеглят за Татар Пазарджик. Тук решават Волов да отиде в Батак, като пътуват заедно до село Радилово и оттам се разделят. Още същата нощ шуменецът тръгва на път. В края на м. февруари Волов посещава Карлово, но вече сам като основава комитети в съседните села Дъбене, Войнягово и други