Hello ...

Исторически блог" Традиция"


През септември 1875г. в Шумен се получила наредба от БЦРК за обявяване на въстание в България. Въпреки съпротивата и колебанията на редица членове на комитетските поделения Ат. Стойков успял да наложи решението да се изпълни наредбата на БЦРК. Не успял обаче да парира и спре разложението сред революционните членове. Председателят на Шуменския революционен комитет приложил всичките си сили и умения, говорил и убеждавал, намерил морални сили да преодолее и собственото си колебание, зарязал личното си благополучие и решил да се пожертва изцяло на революционната борба и народното дело. Как са се развили събитията нататък е добре известно. Подобно на много революционери, съзнаващи ясно, че изходът от борбата е повече трагичен, отколкото успешен, така и Атанас Стойков избрал пътя към Голгота.

Вечерта на 16 септември 1875г. той събрал под знамето на четата само 11 души от далите му обещание да го последват членове на революционната организация и се отправил към село Драгоево, където революционните ядра от околните села трябвало да се влеят в четата и тя да достигне по численост до 200 човека. Но никой не дошъл. Разочарован от създадената ситуация А.Стойков повел четата към Котленския балкан, където, съгласно оперативния план на БЦРК, четата трябвало да обедини силите си с тези от Котел, Сливен, Ст.Загора и други селища в околността. Но в Котел станало ясно, че БЦРК отменил въстанието. Така въстанието се провалило…

Атанас Стойков Ковачев
Атанас Стойков Ковачев

Войводата разпуснал четата, като всеки следвало да се прибере незабелязано у дома. До този момент турските власти не подозирали за действията на четниците. Но предателството на някои българи, най-вече чорбаджии, довели до разкриване на конспирацията и залавяне на редица членове на революционната организация. Самият А.Стойков бил предаден от своя роднина Иван Минчоолу. В Шумен били заловени около 200 души. Един от тях – Герчо Йорданов направил пълни самопризнания, което довело до тежки последствия. Под давление на обществеността, включително и на пресата, били освободени много от арестуваните. Но 34-ма били изправени пред областния съд в Русе. От тях съдът признал 8 души за виновни, в това число и Атанас Стойков Ковачев. Пред съда той се държал твърдо и достойно, като признал своята ръководна роля. Бил осъден на смърт, но присъдата му била заменена с доживотна присъда. Заедно с другите осъдени през август 1876г. той бил изпратен на доживотен затвор в Мосул, в днешен Ирак. Осъдените пътували от Русе до Варна с влак; от Варна до Истамбул с параход, а после пеш. Оковани с вериги, за два месеца те стигнали в Мосул.

След Освобождението на България седмина се върнали в родината си. Един от тях умрял в затвора в Мосул. Както с мнозина други, подобни с неговата съдба, данните за неговия по-нататъшен живот са много оскъдни, дори липсват. Знае се, че след завръщането си в Шумен през 1879г. /тогава е бил на 26 години/ Ат. Стойков прослужил няколко години в администрацията /коя точно не се знае/, бил е директор на Шуменския окръжен затвор, намиращ се в двора на днешното военно училище, а по-късно и контролъор в шуменската пивоварна фабрика. На 1 септември 1901г. Ат. Стойков продава къщата си заедно с дюкяна на Калю Петков за 1720 лв, но къде отива да живее не е ясно. Не е ясна и причината, която налага продажбата. Възможни са негови финансови трудности. По смъртния акт /Акт за умирание на Атанас Стойков №410/, намерен в служба ГРС на днешната община Шумен става ясно, че Атанас Стойков починал в дома си на 23 ноември1911г. стар стил или 6 декември нов стил. Да заявят за смъртта на починалия се явили в общината Иван Минчев – книжар и сестрин син, и Злати Белев – чиновник, познат на Ат. Стойков. От акта става ясно, че последния оставя вдовица жена си Райна.

В ДА Шумен няма архивен фонд от окръжния затвор в Шумен за тези години. Поради пожар в църквата “Три светители” не е запазена книгата с венчавките на шуменските граждани до 1899г. Не е ясна съдбата на братята и сестрите на Атанас Стойков. Има сведения за негов внук, работил като бояджия във Велики Преслав през 50- те години, но дирите по-нататък се губят.Тук е нужна още много издирвателска дейност, която да хвърли светлина и върху тези тъмни петна. Но каквото и да намерим още по прашлясалите страници и документи, едно е ясно. Георги Джумалиев в своята студия за комитата казва: “Атанас Стойков е крупна фигура в историята на Шумен. Напълно завършена нравствена личност, смел и пламенен революционер, готов на всяка жертва за извоюване на свободата и самостоятелността на нашия народ, той се явява достоен заместник на П. Волов и Кр. Кючуков. И днес заслужава удивление дръзновеният и самоотверженият му подвиг да вдигне революционното знаме срещу многохилядния турски гарнизон в най-яката отоманска твърдина, каквато е била Шуменската крепост.” / Г.С.Джумалиев, “Известия” на Института за българска история – БАН, кн. 5/1954г., стр.294 /... ... И днес къщата на Атанас Стойков стои на своето място, почти непокътната, с паметна плоча до входната врата. По калдъръма от нея до самата къща са стъпвали не само комити, загрижени за съдбата на поробеното Отечество, но в по-ново време и шуменската бохема. Къщата става роден дом и последен пристан на художника Любен Петков - Дяд Кайо, дългогодишен художник-проектант на драматичния театър в Шумен. В малките стаички не веднъж са се събирали художници, поети, хора на изкуството и духа, дори и летци и техници на Шуменския аероклуб. Не веднъж в своите младежки години Любен Петков, Владо Вичев, Иван Пейчев, Здравко Недев са чели Маркс, Бакунин, Кропоткин, Омар Хайям и прокълнатите поети, обсъждали са своите нови творби - картини и стихове, за което помагало и доброто домашно вино на стария Калю Петков- ученика на Сава Доброплодни...

  • 1
  • 2