И въпреки това, шуменци участвали във всички етапи, и почти всички прояви на народноосвободителната борба. Днес особен интерес представлява участието им в революционното движение през 1875г., където виден и неуморим революционер се проявява младият Атанас Стойков Ковачев – по думите на Г.С.Джумалиев “душата на реолюционното движение в Шумен през 1875г.” Данните за неговото житие и битие са крайно оскъдни, особено, що се касае за живота му след Освобождението. Ето защо ще бъде полезно да изложим съвсем накратко неговата житейска съдба. Атанас Стойков Ковачев се е родил в Шумен през 1853г. Баща му Балтаджи Стойко, произхождаш от бедно семейство, се преселил от с. Злокучен /днешното село Ивански/ по време на руско-турската война от 1828г. като прост работник ковач. Благодарение на своя труд и упоритост той успял да се замогне и към 1840г. си построил двуетажна къща и дюкян в новия градски квартал “Долен чифлик”. В дюкяна работели 7-8 души калфи и чираци.
Къщата се намира на днешната улица “Л.Каравелов” №2 и е исторически и архитектурен паметник.
Стойко Балтаджиев и жена му Златка народили куп деца. Атанас бил седмото дете. Учил в горномахленското училище и две години в класното училище при големия възрожденец Добри Войников, оказал му голямо влияние при формиране на неговия дух и характер. Въпреки желанието да продължи да се учи, наложило му се да се захване за работа като терзийски чирак. Атанас Стойков попаднал в средите на най-прогресивните за онова време общности - младите еснафски майстори и калфи, които били доста революционно настроени. През 1873г. в Шумен се учредил частен революционен комитет в дома на Кръстю Кючуков. По настояване на Панайот Волов и Кръстю Кючуков, Атанас Стойков бил избран за секретар на комитетското настоятелство. Млад, красив и напет, едва 20- годишен той поел трудния и рискован път на революционната борба и бързо станал стълб на революционното движение в Шумен. Честен и трудолюбив, съсредоточен и разсъдлив, със своя твърд и решителен характер, с обаянието си той бързо и отрано спечелил уважението, доверието на своите съграждани и другарите в революционната борба.
Под вещото ръководство на Панайот Волов революционната организация набира бързо сили и укрепва от ден на ден. Под прякото влияние на големия и пламенен революционер Атанас Стойков окончателно оформил своите обществени и политически възгледи и се изградил като революционен деец. След събитията около т.н. “френска сватба” през 1875г. шуменската революционна организация загубила своя виден водач, но революционният комитет бързо се опомнил, а неговите членове единодушно избрали за заместник на Волов неговия най-близък помощник Ат. Стойков. В същата 1875г. , след вълненията в Херцеговина, революционният подем нараснал и се открили нови хоризонти пред българските революционни организации и комитети. Ат. Стойков поддържал постоянни връзки с Русенския частен революционен комитет, създавал революционни ядра из българските села в околността. Неговият дом станал главно убежище на комитетското настоятелство.