Войските на XII армейски корпус вече заеха Шумла, главната твърдина на България, крепостта, която никога досега неприятел не е превземал. Преди година, когато при Плевен турското оръжие постигаше относителни триумфи, никой не предвиждаше подобно нещо. На 22 този месец от сутринта победителската армия с музика и развяти хоругви влезе в Шумла, а оръдията на фортовете, които обграждат крепостта в широк венец оттдадоха салют в момента, в който в конака сваляха от кулата полумесеца, а издигнаха знамето с двуглав орел.

Щабът на турската армия в Шумла. Разбира се тази евакуация беше предхождана от дълги преговори. Преди Конгреса господстваше почти навсякъде убеждението, че Портата никога няма да позволи да й вземат такава важна точка и, че по-скоро ще се бие до последен дъх, отколкото да пусне от ръцете си този ключ към Балкана. Въпреки настояванията на Лобанов и дори на Ройс в Константинопол, султанското правителство не само не нареждаше евакуация, но дори заповядваше ясно на коменданта Фазлъ Паша да държи крепостта здраво и в случай на нужда да употребява сила. На енергичния генерал всъщност такива указания не му трябваха, защото действайки на своя глава си беше взел този начин на действие от момента, в който Сан-Стефанският договор реши съдбата на тази крепост в ущърб на Турция.

Дори когато Махмуд Дамат след като дойде на власт му нареди да напусне крепостта заедно с войската, Фазлъ паша отговори, че няма да направи това докато не получи заповед, подписана лично от султана и, докато пребиваващите в Шумла военни представители на Англия не се произнесат за евакуацията. През цялото това време вдигаше укрепления, окопи, организираше отбраната и не само на Шумла, но и на целия регион, обкръжен с демаркационна линия. Най-накрая след сключването на Берлинския мир, въпреки, че и той не пречупи волята на мушира, положението се промени. Отвсякъде имаше нарушаване на демаркационната линия и накрая на 19 този месец известният от подобни мисии Иззет бей, флюгел адютант и личен приятел на султана дойде в Шумла със собственоръчно писмо от падишаха. Абдул Хамид горещо благодарейки на Фазлъ Паша за неговата лоялност и енергия му заповядва категорично без загуба на време да напусне крепостта заедно с армията и да се изтегли до Варна. Когато и английският аташе Гордън Ленокс и Фразет посъветваха мушира да послуша, Фазлъ уведоми командира на XII корпус, намиращ се в Разград, че напуска Шумла. В същото време и войските, които трябваше да заемат това място, тръгнаха с три колони от Разград, Ески-Стамбул и Провадия. Предния ден Фазлъ Паша се съвещавал дълго с генерал Вановски и двамата подписали приблизително следното споразумение:

В резултат на заповед на негово императорско величество султана от днес започва евакуация на града и крепостта Шумла, както и принадлежащите й укрепления. Турските войски ще излязат от Шумен с оръжие, товар, оръдия и коне. Ще останат в Шумла само жандармерията за поддържане на реда, един бехотен батальон за охрана на публичните сгради и държавната собственост, както и корпус на артилерията за охрана на материалната част, складовете с боеприпаси и оръжие. Турските войски ще се изтеглят по военния път за Варна по дължината на жп линията, като за тази цел руснаците временно ще напуснат селищата по този маршрут за да бъдат избегнати сблъсъци. Турските цивилни власти ще останат в Шумен дотогова, докато руските чиновници не поемат техните задължения. Независимо от това каймакаминът Даниш Ефенди и негови шестима чиновници ще останат и по-дълго за да защитят интересите на Високата Порта. По същия начин и комитет от турски офицери от генералния щаб, които заедно с военните руски власти ще проведат евакуация на останалия личен състав и материалите. Руското военно командване се задължава да не преследва никое от тези лица и да се погрижи за защита над мюсюлманското население.

Евакуацията се осъществи по следния начин. Гарнизонът, съставен от 6 батальона низами (редовна войска), 1 батальон стрелци, 18 батальона редиф (запасняци) 2 табора мустехафъз - сухопътни войски и 1 батальон зейбеци, 10 конни ескадрона, 4 полеви взвода се строиха извън града в татарското селце Беханик. Идващата армия зае през това време укреплението Стража, което е ключът към позицията и се построи при Йълдъзтабия на склоновете от страната на Ески Стамбул. Главните сили представиха оръжието си пред изтеглящите се по варененския път турски войски. При конака в два блока се събраха двата щаба - руският и турският, гражданските и военните власти. От телеграфния стълб беше свалено знамето с полумесеца, а от балкона на конака беше прочетен султанският ферман, благодарящ на мюсюлманското население за досегашното и поведение, за нейното мирно държане, за реда и подчинението, след което на стълба беше издигнат руският флаг на Св. Андрей, а едновременно всички оръдия от всички фортове издадоха в тази чест трикратни салюти.

Източник: “Газета Хандлова”, 27 юли 1878 г.